Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 235

— Например?

— Надявам се да намериш време да ги видиш сама и ще разберем дали заключенията ти се припокриват с моите.

— Защо не ми дадеш жокер?

Наистина му се искаше. Обаче…

— Не искам да ти влияя. Май се натъкнах на някаква жила.

— Спечели вниманието ми. Ще се радвам да си поиграя с тях.

— Да ти сканирам няколко страници, просто за начало? Бих могъл да дойда, вероятно в края на седмицата, и да ти донеса документите.

— Би могъл. Или пък с Макс и наказаната в момента Сели можем да дойдем в петък вечерта, да изкараме уикенда на плажа, а аз да разгледам документите.

— Още по-добре. Но няма да има ягоди, щом водят до такива реакции.

— По принцип ги обича, но момиченцата си имат своите настроения. Отивам да й сваля оковите и тръгваме. Прати ми каквото можеш, а аз ще погледна.

— Благодаря. И… късмет.

Следвайки сутрешния си план, Илай отиде да вземе лаптопа си. Седна на верандата, откъдето се откриваше гледка към Сандкасъл, сложи вярната бутилка „Маунтин Дю“ на масата и се зае да преглежда имейлите си.

Първо отвори един от Шерилин Бърк и започна да чете доклад за Джъстин Съскайнд.

Човекът не прекарваше дълго време на работа. Имаше много срещи извън офиса. Най-интересното, на което Илай се натъкна, беше посещението му в адвокатска кантора, където разговарял със специалист по недвижими имоти. След разговора излетял навън, очевидно вбесен.

— Не си получил отговорите, които си искал — измърмори Илай. — Знам точно как си се чувствал.

После изчете как Съскайнд е взел децата си от училище, завел ги в парка, после на вечеря и след това — вкъщи. Кратката среща със съпругата му не преминала по-добре, отколкото тази с адвоката, и той си тръгнал с ясното желание по-бързо да се омете оттам.

В десет и петнайсет предната вечер излязъл от апартамента си с куфар, куфарче и някаква кутия. Потеглил на север и спрял в денонощен магазин, за да купи половин килограм телешка кайма.

След час спрял отново и отбил от магистралата към друг денонощен магазин, за да купи кутия отрова за плъхове.

Телешка кайма. Отрова.

Без да чете повече, Илай скочи.

— Барби!

За миг се паникьоса истински, когато не я видя на верандата. Щом хукна навън, тя се изправи от мястото си до стъпалата към плажа. Размаха весело опашка и се отправи към него.

Илай се свлече на колене и я прегърна. Осъзна, че любовта понякога се появява бързо, но това не я правеше по-малко истинска.

— Изрод. Копеле. — Все още на колене, Илай й се остави да го ближе. — Няма да те нарани. Няма да го оставя да те нарани. Оставаш с мен, моето момиче.

Отведе я до масата.

— Ще стоиш тук, с мен.

В отговор Барби положи глава в скута му и въздъхна от удоволствие.

Илай изчете остатъка от доклада и върна отговор, който започваше така:

„Копелето планира да отрови кучето ми. Ако си в Уиски Бийч, не идвай тук. Не искам да се зачуди коя си. Готов съм да го изчакам да направи следващия ход.“

После описа накратко разкритията, които беше направил, както и действията, които планираше. Не включи желанието си точно в тази минута да иде и да смели Съскайнд от бой.