Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 234

— Ако останеш при Морийн, ще ти дам сигнал, когато и ако той се появи. После можеш да извикаш ченгетата. Те ще дойдат и ще го заловят на местопрестъплението.

— А ако съм с теб, ще мога да се обадя на полицията и оттук, докато пускаш прословутата си видеокамера.

— Просто искаш да идеш в тайния коридор.

— А кой не би искал? Той те нарани, Илай. Нарани моя приятелка. Би могъл да нарани и мен. Няма да вися при Морийн. Или сме заедно, или няма да стане.

— Звучи ми като ултиматум.

— Защото е такъв. — Абра изправи рамене. — Можем да спорим. Можеш да се ядосаш, аз — да се почувствам оскърбена. Но не виждам защо трябва да става така, особено в това прекрасно утро, когато сме влюбени. Както аз виждам нещата, ще ти пазя гърба и знам, че ти ще пазиш моя.

Какво можеше да отговори Илай на това?

— А ако не се получи?

— Отрицателното мислене е непродуктивно. Освен това историята и примерите сочат, че ще се получи. Хайде да свършим с това, Илай, или поне да го предадем на полицията. Да го обвинят за нахлуване с взлом и може би за разрушаване на собственост. И ще го разпитат за всичко останало.

Облегна се назад и продължи:

— И когато това стане, искам да видя лицето на Улф.

— Криеш някакво асо в ръкава си.

— Време е за карма.

— Добре. Но трябва да го обработим много внимателно, да се предпазим от случайности.

Абра сипа и на двамата по още една чаша кафе.

— Да обмислим стратегия.

Докато разговаряха, слънцето се показа над хоризонта и обсипа със злато тъмното море.

Просто поредният ден, си каза Илай, когато Абра излезе за сутрешния си курс. Или поне така щеше да се стори на всеки, който наблюдаваше движението, влизанията и излизанията от Блъф Хаус.

Разходи кучето, потича по плажа и огледа обстойно Сандкасъл. За да зарадва Барби, а и за да си състави по-ясна картина, прекара известно време, като й хвърляше топката и я оставяше да си играе във водата.

Щом се прибраха, Барби се излегна на слънчевата веранда, а Илай се обади на сестра си.

— Свързахте се с лудница Бойдън. Как си, Илай?

— Доста добре. — Дръпна телефона от ухото си, когато нечии свирепи писъци за малко да му спукат тъпанчето. — Какво, за бога, е това?

— Селена силно протестира, задето в момента е наказана — повиши глас и Триша, така че Илай още повече отдалечи телефона. — И колкото повече Сели пищи и се държи зле, толкова по-дълго ще е наказана.

— Какво е направила?

— Реши, че не иска ягоди за закуска.

— О, добре де, това не означава…

— И ги хвърли по мен, заради което в момента е наказана, аз трябва да си сменя блузата, а това означава, че тя ще закъснее за детската градина, а аз — за работа.

— Ясно. Не улучих времето. Ще ти се обадя по-късно.

— И без това вече сме закъснели, а аз трябва да се успокоя, та моето любимо дете да не отнесе един ягодов шамар. Какво има?

— Разрових се в някои стари документи и търговски дневници в къщата. Наистина стари, от края на осемнайсети век и началото на деветнайсети. Изчетох ги много внимателно и стигнах до някои интересни заключения.