Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 233

— „Да разберем за фактите относно“ не е ли образец за адвокатско говорене?

— Дори когато практикувах, сарказмът не ме притесняваше.

Абра сложи малко масло в сгорещения тиган и се усмихна, когато то зацвърча.

— Колко е тънка линията между истината и сарказма! Но да действаме. Имаме възможност да докажем, че Съскайнд е човекът, проникнал в Блъф Хаус. Да докажем не само че стои зад падането на Хестър, което според мен е много важно и за двама ни, ами показва връзката му с Дънкан. Ако успеем да ги свържем, ще можем лесно да го обвиним и в убийство.

— Доста слаби места има в този план.

Тя изсипа разбитите яйца в тигана.

— В продължение на година те тормозиха заради убийството на Линдзи, като не разполагаха нито с причина, нито с доказателство. Бих казала, че подаваме ръка на кармата и ще нахраним със същата гозба човека, участвал в това.

— Карма да не е друга дума за отмъщение?

— Зависи как ще погледнеш.

Абра подреди яйцата, плодове и филии пълнозърнест хляб, който беше опекла.

— Защо да не закусваме в дневната? Можем да гледаме изгрева.

— Дали ще е сексистко, ако преди това кажа, че обичам да те гледам как приготвяш закуска, особено в тоя халат?

— Щеше да е сексистко, ако го очакваше или го изискваше от мен. — Абра бавно прокара пръсти по халата си. — Но това, че ти харесва, означава, че имаш добър вкус.

— И аз така си помислих.

Понесоха чиниите и кафето в дневната и седнаха срещу широкия еркерен прозорец. Абра гребна от яйцата.

— За да продължа тази мисъл — добави тя, — щеше да е сексистко от твоя страна, ако се опитваше да ме държиш далеч от пътя си и в безопасност, докато следваш плана си да примамиш Съскайнд в къщата.

— Нищо такова не съм казал.

— Влюбената жена умее да чете мисли.

Илай от все сърце си пожела това да не е вярно, макар тя вече да беше показала подобни умения, и то по-често, отколкото му харесваше.

— Ако опитът да го примамим проработи, не би имало нужда да бъдем тук и двамата.

— Добре. Ти къде ще си, докато аз го следя с камерата по коридора? — с невинно изражение пъхна малинка в устата си Абра. — Трябва да мога да се свържа с теб колкото е възможно по-скоро.

— Много е досадно да се правиш на умница преди зазоряване.

— Така е и с всеки опит да опазиш малката женичка. Не съм малка и мисля, вече доказах, че мога да се пазя и сама.

— Когато започнах да говоря с теб за собствено разследване, още не знаех, че те обичам. Не бях… не знаех как да изразя всичко, което чувствам към теб. А това променя нещата. — Хвана я за ръката. — Променя всичко. Искам отговори. Искам истината за това, което се е случило с Линдзи, с баба, истината за всичко, което стана, откак се върнах в Уиски Бийч. Искам да разбера какво е станало преди двеста години. Но мога да зарежа всичко това, абсолютно всичко, ако реша, че търсенето на отговорите би могло да те нарани.

— Знам, че го мислиш, и просто… — сплете тя пръсти с неговите. — Просто ме трогва. Но и аз искам отговори, Илай. За нас. Така че нека оставим всеки да се грижи за себе си и да открием отговорите заедно.