Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 232

— Сигурен си, че е било съкровището.

— Логично е. Искам и Триша да погледне и да анализира, искам да намеря и Джеймс Фицджералд. Сметките излизат, Абра. Съкровището е в стените, камъка, стъклото, фронтоните. По свой начин Роджър и Едуин са платили всичко това с него, защото са го смятали за свое.

— Да — кимна отново тя. — Мъже, които могат да заличат от живота си дъщеря, сестра, биха го сметнали за свое. Разбирам.

— Брум е дошъл с него в Уиски Бийч, а Уиски Бийч е бил техен. Дали са му подслон, а той обезчестил Виолета — дъщерята, сестрата. Така че са взели онова, което е откраднал, и са построили това, което са искали.

— Безскрупулно — прошепна тя. — Безскрупулно и грешно, но… някак поетично, нали? И по някакъв начин с щастлив край. Как се чувстваш?

— Сигурно много е построено върху кръв и предателство. Не можеш да промениш историята, така че живееш с нея. Къщата е оцеляла. Семейството — също.

— Хубава е къщата. Семейството — и то. Мисля, че и двете са повече от една история.

— Безскрупулно и грешно — повтори той. — Мога само да съжалявам за това. Убийството на Линдзи също беше безскрупулно и жестоко. Сега мога да опитам единствено да открия истината. Може би така е справедливо.

— Ето затова те обичам — тихо каза тя. — Твърде късно е да звъним на Триша, а не мисля, че ще можем да заспим. Ще направя омлет.

— Ето затова те обичам.

Разсмя се, обърна се към нея и я придърпа към себе си. А когато отмести погледа си от лицето й, замръзна.

Долу на носа забеляза проблясваща светлина.

— Чакай.

Отиде бързо до телескопа и погледна през него. Изправи се и се обърна към Абра.

— Върнал се е.

Като го стискаше за ръката, тя също се наведе да погледне.

— Желаех това, за да се свърши най-сетне, но сега… Всъщност чувствам се по същия начин. Сега трябва да направим нещо. — Когато се изправи, усмивката й беше студена и свирепа. — Да счупим малко яйца.

Докато тя се занимаваше с това, а Илай правеше кафето, му хрумна, че това би могла да бъде всяка една сутрин, дори да почваше още от пет. Двама влюбени — нещо ново, свежо и вдъхновяващо — приготвят закуска.

Оставаше единствено да пуснат убиеца вътре.

— Можем да се обадим на Корбет — каза Абра, докато миеше малини. — Можем да му разкажем какво си открил.

— Да, можем.

— Но едва ли ще помогне много, ако му разкажем за мъжа, когото видях в бара.

— Мъжът, с когото Линдзи ми изневери и който е купил имот в Уиски Бийч.

— Което според адвокат Ландън няма да издържи в съда.

Илай я изгледа и постави кафето й на плота.

— Все пак е стъпка.

— Малка и при много бавен ход. Освен това Съскайнд ще разбере, че вече знаеш. Това не му ли дава възможност да предприеме някакви мерки?

— Тази стъпка може да го стресне, може дори да го подтикне да напусне Уиски Бийч. Заплахата тук ще бъде елиминирана, докато разследването по убийството на Дънкан продължава, а ние ще можем да направим следващите стъпки, за да разберем повече за фактите относно съкровището, Едуин Ландън, Джеймс Фицджералд и така нататък.