Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 230

Трябваше да остави това на баща си или сестра си. Не можеше обаче да се откъсне.

Предаде се към три сутринта. Очите му сякаш бяха пълни с пясък, слепоочията му пулсираха, шията го болеше.

Но вече знаеше. Беше разбрал.

Трябваше му време, за да помисли. Слезе до кухнята и извади аспирин от шкафа. Изпи чашата с вода като умиращ от жажда човек и излезе на терасата.

Благоуханният вятър се плъзна по него. Ухаеше на море и на цветя. Цялото небе бе осеяно със звезди, ярката, почти пълна луна огряваше всичко.

А там, на скалния нос, под който беше загинал един човек, фарът на Уиски Бийч изпращаше спасителния си лъч.

— Илай? — Облечена в бял като луната халат, Абра излезе навън. — Не можеш да спиш ли?

— Не.

Вятърът накъдри халата й, развя къдриците й и лунната светлина засия в очите й.

Кога беше станала толкова красива?

— Имам малко чай, който може и да помогне.

Приближи се до него и се пресегна, за да разтрие раменете му и да освободи напрежението. Когато срещна погледа му, загриженото й изражение се смени с любопитство.

— Какво има?

— Доста неща. Много неочаквани и големи неща в един дори още по-неочакван куп с книжа.

— Защо не седнеш? Ще мога да те разтривам, докато ми разказваш.

— Не — хвана ръцете й той и ги задържа между дланите си. — Просто ще го кажа. И аз те обичам.

— О, Илай. Знам.

Не тази реакция беше очаквал. Всъщност май беше малко дразнещо.

— Наистина?

— Да. Но, за бога… — Обви ръце около него и притисна лице към рамото му. — Толкова е прекрасно, че те чувам да го казваш. Мислех си, че няма да е хубаво, ако не ми го кажеш. Но не знаех, че чувството ще е такова. Откъде можех да знам? Ако знаех, щях да те гоня като вълк, за да изтръгна тези думи от теб.

— Но откъде знаеше, след като не съм ти го казвал?

— Когато ме докосваш, когато ме гледаш, когато ме прегръщаш, го чувствам. — Изгледа го с насълзени очи. — А и не бих могла да те обичам толкова, ако ти също не ме обичаше. Нямаше да се чувствам толкова прекрасно с теб, ако не знаеше, че ме обичаш.

Разроши косите й, всички ония диви къдрици, и се зачуди как е успявал да живее дори и ден без нея.

— Значи само ме чакаше да си призная?

— Само чаках теб, Илай. Мисля, че те чаках, откакто дойдох в Уиски Бийч, защото ти беше единственото, което липсваше на това място.

— Ти знаеш какво е правилно. — Притисна устни към нейните. — Точно какво трябва да се направи. В началото адски ме уплаши.

— Знам, и аз се уплаших. Но сега? — От очите на русалката потекоха сълзи и заблестяха на лунната светлина. — Чувствам се изключително безстрашна. Ами ти?

— Аз се чувствам щастлив. И искам да те направя толкова щастлива, колкото съм и аз.

Премахна сълзите й с целувка.

— Вече ме направи. Нощта е прекрасна… всъщност денят, предполагам. Още един прекрасен ден. — Тя отново притисна устни към неговите. — Нека да си дадем още прекрасни дни.

— Обещавам.

А Ландънови изпълняват обещанията си, каза си Абра. Отмаляла се притисна към него.

— Ние се намерихме един друг, Илай. Точно когато и точно където трябваше да бъдем.