Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 229

— Може и да го направя. Трябва да нахраня кучето.

— Вече я нахраних. Сега се е проснала на верандата и гледа как хората шетат в това, което смята за свой двор.

— Трябва да ти помогна.

— Изглеждам ли така, сякаш искам помощ?

Това го накара да се усмихне.

— Не.

— Иди и спортувай. Харесвам мъжете ми да са мускулести.

— В моя случай може да ти се наложи да изчакаш.

В гимнастическия салон здравата се изпоти, за да пребори чувството на безсилие и депресията, които вървяха ръка за ръка. Когато душът отми остатъците им, се почувства облекчен.

Разполагаше с това, което му трябва — експерт, който да разреши проблема. Ако вината помогнеше, това нямаше или не би трябвало да има значение.

Без много да му мисли, Илай взе Барби на разходка до градчето. Направи му впечатление, че хората го заговарят, викат го по име и го питат как е, без да подхождат предпазливо и неловко, както беше свикнал.

Купи букет лалета с цвят на патладжан. На връщане махна на Стоуни Трибет, когато възрастният човек излезе от бара.

— Да те черпя бира, момче?

— Не сега. Чакат ме за вечеря. Обаче ми запази място за петък.

— Готово.

И това, даде си сметка Илай, превръщаше Уиски Бийч в негов дом. Място в бара в петъчната вечер, небрежен поздрав, вечеря на печката и увереността, че жената, за която те е грижа, ще се усмихне, когато й подариш цветята.

И тя се усмихна.

Лалетата стояха до свещите върху масата на верандата, прибоят шумеше, а звездите проблясваха. Шампанското пускаше мехурчета и точно там, точно в този миг Илай почувства, че всичко е наред в света му.

Беше се завърнал у дома. Съблякъл бе твърде тясната кожа, отворил беше нова книга, затворил бе кръга… всяка аналогия вършеше работа. Беше там, където искаше да бъде, с жената, с която искаше да е, правеше това, което го караше да се чувства цял, истински.

На верандата си имаше цветни лампички и вятърни звънчета, саксии с цветя… и куче, което спеше до стълбите към плажа.

— Това е…

Абра вдигна вежди.

— Какво?

— Както трябва. Просто както трябва.

И когато тя му се усмихна отново, наистина беше така. Просто както трябва.

По-късно, когато къщата утихна и Абра лежеше в обятията му, Илай не можеше да разбере защо сънят го отбягва. Заслуша се в ритъма на дишането й и в приглушеното сънено скимтене на Барби, която май сънуваше, че гони червената си топка в морето.

Заслуша се в Блъф Хаус и си представи как баба му се буди нощем от някакъв необичаен шум.

Накрая стана и реши да слезе долу, за да си вземе книга. Вместо това се качи на третия етаж за тестето с документацията. Седна край картонената маса с адвокатския си бележник и лаптопа.

През следващите два часа чете, пресмята, проверява данни, сравнява домашните счетоводни книжа с търговските дневници.

Главата му запулсира, но той разтърка очи и продължи да чете. Все пак беше учил право. Но наказателно, а не търговско, нито пък счетоводство или мениджмънт.