Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 227

Илай се върна при Абра и отново огледа писмото и подписа.

— Джеймс е обикновено име, често срещано. Синовете често се кръщават на бащите си.

— Мислиш, че любовникът й, морякът от „Калипсо“, е бил Джеймс Фицджералд?

— Не. Мисля, че любовникът й е бил Натаниъл Джеймс Брум, който е оцелял след крушението на кораба си заедно със Зестрата на Есмералда.

— Другото име на Брум е било Джеймс?

— Аха. Който и да е бил Фицджералд, се басирам, че е била бременна, когато се е омъжила за него.

— Брум може да е избягал с нея и да си е сменил името.

Илай разсеяно прокара ръка през косите й, като се сети за щастливия край, който беше измислила за клетата учителка и избягалия с нея Ландън.

— Не мисля. Човекът е бил пират, при това сравнително известен. Не мога да си го представя как усяда в Кеймбридж и отглежда син, който става секретар. А и той никога не би оставил съкровището при Ландън. Едуин го е убил, така виждам нещата. Убива го, взема съкровището и изпъжда сестра си.

— За пари? Изпъждат я, заличават я и за какво? За пари?

— Взела е известен престъпник за свой любовник. Убиец, крадец, мъж, който със сигурност е щял да бъде обесен, ако го заловят. Ландън били натрупали състояние, обществен престиж и са имали известно политическо влияние. Щели са да бъдат съсипани, ако се разчуе, че са подслонили издирван човек или са знаели, че е подслонен. Трябвало някак да се справят с нея и със състоянието й.

— Да се справят с нея?

— Не съм съгласен с това, което са извършили, само ти нахвърлям позициите им и вероятните им действия.

— Адвокат Ландън. Не, той нямаше да е от любимите ми хора.

— Адвокат Ландън просто ти обяснява действията на мъже от онази епоха, техния светоглед. Дъщерите са били собственост, Абра. Не е било редно, но това е историята. И внезапно от актив тя се превръща в пасив.

— Не мисля, че мога да слушам това.

— Успокой се. Говоря ти за късния осемнайсети век.

— Звучи, сякаш нямаш нищо против това.

— Това е история и единственият начин да се опитам да си съставя ясна картина, е да мисля логично, а не емоционално.

— Предпочитам емоционалното.

— Там много те бива. — Че какво пък, каза си той. Щяха да използват и емоциите, и логиката. — Добре, какво се е случило според емоциите ти?

— Роджър Ландън е бил себично безчувствено копеле, а синът му Едуин — безсърдечен кучи син. Не са имали право да съсипват живота на Виолета. И това не е просто история. Това са хора.

— Абра, съзнаваш ли, че спорим за хора, които са умрели преди около двеста години?

— А ти какво мислиш?

Илай прокара лице през лицето си.

— Защо да не си го кажем? Отново стигнахме до първоначалното заключение, част от което е и фактът, че Роджър и Едуин Ландън са били коравосърдечни тесногръди опортюнистични копелета.

— Така е малко по-добре. — Тя присви очи. — Опортюнистични. Ти наистина вярваш не само че съкровището е съществувало, не само че е изплувало на брега с Брум, ами и че Едуин е убил Брум и е откраднал съкровището.