Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 225

— Хартията изглежда стара — каза тя и внимателно ги извади. — Писани са с перо, мисля… и да, има и дата. Петнайсети юни хиляда осемстотин двайсет и първа. Адресирано е до Едуин Ландън.

— Братът на Виолета. Трябва да е бил на около шейсет. Умрял е през… — Илай се разрови в спомените си за семейната история. — Мисля, че през осемстотин трийсет и някоя, но някъде в началото на десетилетието. От кого е?

— Джеймс Дж. Фицджералд от Кеймбридж.

— Можеш ли да го прочетеш?

— Май да. „Сър, съжалявам за нещастните обстоятелства, съпътствали срещата ни прежната зима. Никак не възнамерявах да наруша уединението ви, нито да предизвикам добрата ви воля. Докато изясните напълно въз… възгледите и решенията си, се чувствам задължен да ви пиша по погл… не, повеля на моята майка и ваша сестра, Виолета Ландън Фицджералд…“

Абра млъкна, ококори се и погледна Илай.

— Илай!

— Продължавай да четеш. — Изправи се и надникна над рамото й, за да огледа писмото. — В семейната история няма данни да се е омъжвала и да е имала деца. Продължавай да четеш — повтори той.

„След срещата ни през януари Вашата сестра се разболя още по-мъчително. Положението ни остава затруднено поради дълговете, натрупани от моя баща, споминал се преди две години. Службата ми като секретар при Андрю Грандън, скуайър, ми носи достоен доход, с който съумявам да издържам съпругата и семейството си. Понастоящем, разбира се, поемам и нуждите на майка си, като при това се старая да изчистя натрупаните задължения.

Не си позволявам да прося от Вас парична помощ за себе си, но трябва да го сторя от името на Вашата сестра. Тъй като здравето й продължава да е крехко, лекарите ни съветват да я изведем от града и да я изпратим на крайбрежието, защото вярват, че морският въздух ще й се отрази най-благоприятно. Боя се, че ако състоянието й не се промени, тя може и да не доживее до следващата зима.

Най-съкровеното желание на Вашата сестра е да се завърне в Уиски Бийч, в дома, в който е била родена и за който пази толкова много спомени.

Сър, обръщам се към Вас не като към мой чичо. Имате думата ми, че никога не ще Ви помоля да ме възприемете като Ваш племенник. Обръщам се към Вас като към брат, чиято едничка сестра копнее да се върне у дома.“

Внимателно, заради състоянието на писмото, Абра го обърна.

— О, Илай.

— Избягала е. Чакай, нека помисля. — Той закрачи из стаята. — Няма данни за брака й, за някакви деца, за смъртта й… Не и в семейния архив във всеки случай. И никога не съм чувал за тези Фицджералд.

— Баща й е унищожил някакви документи, нали?

— И това се е случило, да. Тя избягала, а той не само се отрекъл от нея, ами я заличил и от всички документи.

— Трябва да е бил дребен и грозен човек.

— Висок, тъмнокос и красив според портретите — поправи я Илай. — Но ти имаш предвид вътрешно. Вероятно си права. Значи Виолета се маха оттук, отхвърлена от семейството си, и заминава за Бостън или Кеймбридж. По някое време се омъжва, има деца — поне този син. Дали Фицджералд е бил оцелелият от „Калипсо“? Името е ирландско, не е испанско.