Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 226

— Може да го е ползвала за прикритие. Или по-вероятно го е срещнала и се е омъжила за него, след като е избягала. Но наистина ли не е имало никакъв опит за сдобряване до този момент? Докато тя умира?

— Не знам. Според някои версии тя заминава с любовник, повечето обаче твърдят, че е избягала, след като брат й убил любовника. По време на това проучване се сблъсках и с предположения, че е била отхвърлена, защото е била бременна. В общи линии заличават името й, така че няма документи, които я споменават след края на седемдесетте години на осемнайсети век. Сега, като имаме това, можем да потърсим данни за Джеймс Дж. Фицджералд от Кеймбридж и да започнем да работим и в тази посока.

— Илай, следващото писмо е от септември същата година. Отново е молба. Тя е по-зле, а дълговете се трупат. Джеймс твърди, че майка му е твърде слаба, за да държи перото и да пише сама. Говори от нейно име. О, къса ми сърцето.

„Братко, нека си простим. Не желая да се възправя пред Господа с тази вражда помежду ни. Умолявам те с любовта, която някога тъй безметежно споделяхме, да ми позволиш да се върна у дома, за да умра. Да позволиш на сина ми да се запознае с моя брат, брата, когото ценях и който ценеше мен преди оня ужасен ден. Молих Бога да прости моите грехове и твоите. Не би ли могъл да ми простиш, Едуин, тъй както аз прощавам на теб? Прости ми и ме върни у дома.“

Абра изтри сълзите от очите си.

— Но не й е простил, нали? Третото писмо, последното. С дата шести януари е.

„Виолета Ландън Фицджералд напусна този свят на този ден в шестия му час. Горко страдаше през последните месеци на земния си живот. Това страдание, сър, е на Вашите ръце. Нека Бог Ви прости, защото аз не мога.

На смъртното си ложе ми довери всичко, което е станало в последните дни на август 1774 година. Изповяда ми греховете си, греховете на млада девойка, а също и Вашите грехове, сър. Тя страда и предаде дух на Господа, копнеейки да се завърне в дома на своето рождение. Там, дето е нейната кръв, за прегръдката, която семейството й е отказало. Не ще простя, не ще прости и никой от кръвта ми. Живеете в богатство и го цените повече от нейния живот. Не ще я видите нивга веч, не ще я срещнете и в Рая. Прокълнат сте заради своите дела, проклети са и всички Ландън, които ще се родят от Вас.“

Абра остави последното писмо при другите.

— Съгласна съм с него.

— Едуин Ландън и баща му определено са били сурови непреклонни мъже.

— Да, тези писма изваждат това наяве.

— И повече. Не знаем дали Едуин е отговорил, нито какво е писал, ако го е направил, но е ясно, че драмата с Виолета е станала през август 1774 година. Пет месеца след крушението на „Калипсо“ край Уиски Бийч. Трябва да потърсим информация за Джеймс Фицджералд. Трябва ни и датата на раждането му.

— Мислиш, че когато си е тръгвала, е била бременна.

— Мисля, че мъже като Роджър и Едуин Ландън биха я съдили строго. А и в онези времена как би се отразила на социалния им възход и на бизнеса им една дъщеря, бременна от някой низш и извън закона? Няма как да го приемат.