Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 223

— Да, ще пусна тълпите да ровят и да пипат навсякъде.

Мъжете са си мъже, реши Абра, пък и нямаше никакво намерение да променя това.

— Добре де, не тук, но разполагаш с повече от достатъчно, за да го изложиш в музея на Хестър. Някой ден. — Внимателно уви роклята в плат. — Погледнах през телескопа, преди да вляза. Все още няма следа от него.

— Ще се върне.

— Знам, но мразя да чакам. — Най-сетне отиде при него да го целуне. — Защо не пишеш? Все още е рано, за да спираш.

— Приключих първата чернова и си взех почивка, за да я оставя малко да отлежи.

— Приключил си! — Абра обви ръце около врата му и разтърси бедра. — Но това е фантастично! Защо не празнуваме?

— Първата чернова не е книга.

— Разбира се, че е. Това е книга, която просто чака да я изгладят. Как се чувстваш?

— Ами и това трябва да се изглади, но твърде добре. Краят се разви по-бързо, отколкото очаквах. В мига, когато наистина го видях, той оживя.

— Значи определено ще празнуваме. Ще приготвя нещо страхотно за вечеря и ще сложа бутилка шампанско да се охлажда. — Абра седна в скута му цялата разтреперана. — Толкова се гордея с теб.

— Все още не си я чела. Само една глава.

— Това няма значение. Завършил си я. Колко страници са?

— Сега ли? Ами петстотин четирийсет и три.

— Написал си петстотин четирийсет и три страници, и то докато изживяваше личен кошмар. Направи го в период на голяма житейска промяна, на непрекъсната борба, стрес и дори катаклизъм. Ако не се гордееш със себе си, значи си или досадно скромен, или глупав. Кое от двете е?

Илай осъзна, че тя току-що го беше окрилила.

— Предполагам, по-добре е да кажа, че се гордея със себе си.

— Така е много по-добре. — Абра го целуна шумно и отново обви ръце около шията му. — По това време догодина книгата ти ще е публикувана или ще е на път да излезе. Името ти ще е изчистено и ще си отговориш на всички въпроси около теб и Блъф Хаус.

— Харесвам оптимизма ти.

— Не е само оптимизъм. Гледах на карти таро.

— О, добре тогава. Ще изхарча зашеметяващия си аванс за пътуване до Белиз.

— Съгласна съм. — Абра се облегна назад. — Оптимизмът и гледането на таро са равни на могъща сила, господин скептик, особено когато човек положи усилия и се изпоти. Защо пък Белиз?

— Идея си нямам. Това беше първото, което ми дойде на ума.

— Често първите неща са най-добрите. Нещо интересно днес?

— Нищо, което да се отнася до съкровището.

— Добре де. Имаме още много за разглеждане. Започвам с друг сандък.

Отправи се към един сандък, но после реши да смени жертвата си и си избра стар скрин с чекмеджета.

Невероятно беше какви неща пазят хората. Стари покривки за маса, избледнели парчета бродерия, детски рисунки на хартия — толкова изсъхнали, че се уплаши да не се счупят в ръцете й. Намери колекция плочи, вероятно от времето на невероятната коралова рокля. Развеселена отметна покривалото на грамофона, духна отгоре му и нагласи една плоча.

Усмихна се на Илай, когато пукащата тиха музика изпълни стаята. Размаха ръце и направи няколко стъпки чарлстон. Илай й се усмихна в отговор.