Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 222

Не бяха експерти, но все пак организираното описване на предметите можеше да помогне да се сбъдне мечтата на Хестър за музея. Така че отделяха, изучаваха, каталогизираха и отново връщаха всичко по местата, а Илай подбираше документацията, счетоводните книжа и дневниците.

Прелистваше ги, правеше си бележки и си изграждаше собствена теория.

Абра си имаше и друга работа. Той също, но бе нагласил графика си спрямо това копаене в миналото, както го наричаше. Към документацията добави и дневници, в които педантично бяха описвани покупки на птици, телешко, яйца, масло и разнообразни зеленчуци от местен фермер на име Хенри Трибет.

Реши, че Трибет трябва да е предшественик на другаря му по чашка Стоуни. Позабавлява се, като си представи Стоуни с фермерска сламена шапка и престилка, когато Барби изджавка предупредително и се втурна с лай напред.

Илай се изправи от импровизираното си работно място, състоящо се от маса от кашон и сгъваем стол. В мига, когато лаят спря, се обади Абра.

— Аз съм. Не слизай, ако си зает.

— На третия съм! — извика той в отговор.

— О. Само да оставя някои неща и се качвам.

Звучеше му добре. Да чуе как гласът й нарушава тишината в къщата, да знае, че тя се качва по стълбите при него, за да работят заедно, да му донесе частици от своя ден и хората, с които е била.

Когато се опитваше да си представи дните си без нея, си спомняше черния облак от незапълнено с нищо време, самоналожения си домашен арест — всичко беше мрачно, безцветно и тежко.

Никога нямаше да се върне там. Твърде много се беше доближил до светлината. Но често си мислеше, че сиянието на светлината е Абра.

Малко след това я чу как се качва тичешком.

Носеше дълги дънки и червена тениска с надпис „Йога мацките са яки“.

— Здрасти, отмениха ми един масаж, така че… — Тя спря, преди да стигне до стола, на който седеше Илай в очакване на целувката й.

— О, боже!

— Какво? — изправи се той, готов да я защитава от всякакви паяци или убийци фантоми.

— Тази рокля!

Скокна към роклята, провиснала от сандъка, който Илай беше почнал да описва. Издърпа я и хукна към огледалото, чието покривало вече беше успяла да махне. В това време сърцето на Илай спря да се опитва да излезе навън. И както вече я беше виждал да прави с балните и коктейлните рокли, костюмите и с каквото още й хванеше окото, Абра задържа пред себе си смелата коралова рокля от двайсетте години с ниска талия и ресни до коленете.

Завъртя се така, че ресните се надигнаха и затанцуваха.

— Дълги, дълги перлени нанизи, цели купища от тях, подходяща шапка клош и безкрайно дълго сребърно цигаре. И само си представи къде е била тази рокля! Танцувала е чарлстон на някой страхотен прием или в нелегален бар. Возила се е във форд модел Т, пила е домашен джин и контрабандно уиски.

Отново се завъртя.

— Жената, която е носила това, е била смела, дори малко твърдоглава и абсолютно уверена в себе си.

— Отива ти.

— Благодаря, защото е страхотна. Да ти кажа, с това, дето вече сме го намерили и описали, можеш да отвориш моден музей точно тук.