Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 221

— Но как е можел да знае, че някой няма да се качи горе и няма да намери преди него това, което е търсил? Не е искал никой да знае, че има достъп до къщата. Нямаше и да разберем, ако не бяхме тръгнали из мазето в мрака.

— Слязохме в мазето, защото той прекъсна захранването. Което пък ни води до влизането с взлом.

— Добре де, така е. Но щеше ли да идеш да търсиш чак дотам? Можеше просто да се прибереш и да се обадиш на полицията, вместо да слизаш долу и да търсиш следи от нападателя. А и дори да ти хрумнеше да слезеш в мазето, можеше и да не стигнеш по-далеч от винарската изба.

— Добре. Поел е премерен риск.

— Защото му трябва достъп. Ако предприемем систематично проучване, можем да открием повече за намеренията му. Ще трябва да го изчакаме да се върне, преди да опитаме номера с капана. Но дотогава можем да сме активни. По-активни всъщност. Знам, че си проучвал и си правил връзки между източниците, че си разглеждал различни теории, а и днешното ни пътуване ни даде допълнителна информация. Обаче ми харесва ръцете ми да са заети.

— Можем да огледаме по-обстойно.

— Пък и повечето време, прекарано горе, може да ни даде още идеи как да използваме етажа. Ще ти донеса мостри на цветове.

— Така ли?

— Цветовете вдъхновяват.

— Не — каза той след малко. — Не мога да се справя.

— С кое?

— С теб.

Когато най-сетне влязоха в градчето, облекчението му се смеси с объркване от това непрестанно прескачане от любов към радиостанции, от систематично претърсване към капани, а после към цветни мостри.

— За колко неща можеш да мислиш наведнъж?

— За много, особено ако нещата са важни, уместни или интересни. Любовта е важна и разбира се, музиката по време на път. Претърсването на третия етаж и изглаждането на плана за евентуалното залавяне на Съскайнд в къщата е нещо напълно необходимо, а цветовете са интересни… и всъщност са едновременно важни и необходими.

— Предавам се — заяви Илай и паркира колата пред Блъф Хаус.

— Добър избор. — Абра слезе, размаха ръце и се завъртя в кръг. — Обичам миризмата на това място, начина, по който се усеща въздухът. Искам да тичам по плажа, докато се изпълня с него.

Илай не можеше да свали поглед от нея, не можеше да пренебрегне излъчването й.

— Толкова много означаваш за мен, Абра.

— Знам.

— Повече, отколкото друга някога е означавала.

Тя свали ръце.

— Надявам се.

— Обаче…

— Спри. — Абра измъкна чантата си от колата и разтърси коси. — Няма нужда да му слагаш етикет. Не очаквам компенсация. Просто приеми моя дар, Илай. Може би ти го давам прекалено рано, може да е и недобре опакован, но все пак си е дар.

Запъти се към вратата и Барби излая отвътре.

— Алармата ти излиза. Ще се преоблека и ще я взема с мен да потичаме.

Той измъкна ключовете си.

— И аз мога да потичам.

— Чудесно.

Абра не повдигна въпроса повече. Вместо това усърдно се зае с новата задача. Започнаха да разопаковат сандъци, а тя прилежно инвентаризираше съдържанието на лаптопа.