Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 213

— Искам само да си ходя. — Абра дръпна ръката на Илай. — Не можем ли просто да си идем вкъщи и там да се оправяме?

— Аха. Добре. Все пак ви благодаря. Това е наистина безобразие.

Когато излязоха, Илай обмисли дали да не опита и в някой от другите два офиса, но не видя смисъл. Абра запази мълчание, докато не тръгнаха надолу по стълбите.

— Наистина те бива в това.

— В кое?

— В лъгането.

— В извъртането.

— Не, на това му викаме лъгане.

Тя се разсмя и го побутна с рамо.

— Не знам какво очаквах да намерим, като дойдем тук. Проникването е станало късно вечерта или рано сутринта. Никой не би могъл да види нищо.

— Аз научих нещо.

— Сподели — настоя Абра, докато вървяха към колата.

— Ако се придържаме към теорията, че Съскайнд е наел Дънкан, значи си имаме човек от високите слоеве на средната класа. Костюмар, семейство в голяма къща в хубаво предградие. Общественото положение е важно за него. Но когато наема детектив, се обръща към ширпотребата.

— Може някой да му го е препоръчал.

— Съмнявам се. Мисля, че не е искал някой известен и с висока тарифа по две причини. Първо, не е искал човек, който евентуално е работил с някого от неговия кръг. И второ, което според мен е по-важно, вече бил направил достатъчно разходи.

— Купил си е къща на брега — започна Абра.

— Инвестиция, която го доближава до джакпота. И освен това се опитва да скрие, че той е собственикът.

— Защото знае, че му предстои развод. Той е червей — измърмори Абра. — На колелото на кармата ще се прероди като плужек.

— Оценявам тази възможност — реши Илай. — На тази конкретна спица от колелото на кармата обаче му предстоят доста правни разходи — издръжка на децата, на съпругата. Мисля, че е платил на Дънкан в брой, за да не оставя следи. И когато се наложи да декларира финансовото си състояние пред адвокатите, за тези разходи няма да има документи.

— Но все пак е трябвало да влезе и да търси, защото детективът е водил документация за клиентите си, дори и плащанията в брой.

— Файлове и папки, копия на бележки по плащания, дневник, списък на клиентите — съгласи се Илай. — Не би искал да изплува като клиент на детектив, нает да ме следи и завършил убит. Това е крайно деликатно.

— Наистина. — Абра помисли. — Вероятно той никога не е идвал тук, в офиса?

— Може би не. Искал е да се срещат другаде — кафене, магазин, бар. Но не в неговия район или някъде около Дънкан.

Илай спря пред друга сграда — от стомана и бетон.

— Тук ли е живял?

— Вторият етаж. Опасен район.

— Това какво ти говори?

— Дънкан е чувствал, че може да се оправя, не се е притеснявал, че ще му отмъкнат колата или че ще има разправии със съседите. Корав тип вероятно или пък просто си е въобразявал, че знае как да играе играта. Такъв човек не би се поколебал да се срещне с клиента си насаме.

— Искаш ли да влезем и да поговорим с някого от съседите?

— Няма смисъл. Ченгетата вече са го направили. Съскайнд не е идвал тук, освен за да претършува апартамента му. Не само защото не е имал причина да се среща с Дънкан тук, а защото това място би го уплашило. Южен Бостън не е негова територия.