Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 212

На втория етаж зад стъклените врати се разполагаха Бакстър Тримейн — адвокат, нещо, наречено „Светкавични заеми“, някаква служба „Обединен център за обаждания“ и Кърби Дънкан — частен детектив.

През стъклото на вратата на Дънкан минаваше полицейска лепенка.

— Надявах се, че ще можем да влезем и да поогледаме.

— Разследва се убийство. — Илай сви рамене. — Искат да опазят местопрестъплението от нерегламентирано проникване. Улф вероятно има пръст в това. Няма да се остави лесно.

— Можем да слезем долу и да питаме онази врачка — Мадам Карлота — дали няма някакво видение — засмя се Абра.

Той я изгледа, а после се отправи към вратата на адвоката.

В тясната като килер за метли рецепция жена в края на четирийсетте блъскаше юнашки по клавиатурата.

Спря, отметна златните кичури от лицето си и те затанцуваха около колието на врата й.

— Добро утро. Мога ли да ви помогна?

— Трябва ни информация за Кърби Дънкан.

Въпреки че усмивката не слезе от лицето й, погледът й стана циничен.

— Не сте ченгета.

— Не, госпожо. Надявахме се да се консултираме с господин Дънкан за… нещо лично, докато сме в Бостън. Тъкмо идваме и се надявахме да успее да ни вмести в графика си, но после видяхме полицейската лепенка на вратата му. Някой да не се е опитвал да краде?

Погледът й си остана циничен, но тя извъртя стола си към тях.

— Да. Полицаите още не са изяснили случая.

— Това е много лошо.

— И още една причина да не живеем в града — вмъкна Абра с лек южняшки акцент.

Илай леко я потупа по ръката.

— А дали господин Дънкан не работи в друг офис? Трябваше да му се обадя, но не можах да открия визитката му. Помнех къде му е офисът. Може би ще ни кажете къде работи сега или пък да ни дадете номера му, за да му се обадим?

— Не мога да ви помогна. Господин Дънкан беше прострелян и убит преди няколко седмици.

— Боже мой! — Абра стисна ръката на Илай. — Искам да си ходя. Наистина просто искам да се прибера вкъщи.

— Не беше убит тук — уточни секретарката и прибави с тънка усмивка: — И не беше в града. Работеше на север, в едно градче Уиски Бийч.

— Това е ужасно. Просто ужасно. Господин Дънкан ми помогна с…

— Личен проблем — допълни секретарката.

— Да. Преди две години. Беше готин тип. Наистина съжалявам. Предполагам сте го познавали.

— Естествено. Кърби работеше за шефа ми от време на време, както и за кредитната къща отсреща.

— Наистина съжалявам — повтори Илай. — Благодаря за помощта.

Отстъпи назад и спря.

— Но… Казахте, че е бил някъде на север, обаче тук са влизали с взлом. Не разбирам.

— Полицията разследва това. Изглежда, че който го е убил, е дошъл да търси нещо тук. Знам само, че каза на шефа, че ще е в провинцията за няколко дни. А после на вратата му се появи полицейска лента и ченгетата ме разпитваха дали съм видяла нещо подозрително. Не бях, макар че някои от хората, които идват тук по лични проблеми, биха могли да минат за подозрителни.

— Предполагам.

— От това, което чух, проникването най-вероятно е станало същата нощ, когато е бил убит. Така че наоколо е нямало кой да види каквото и да е. Значи… Мога да ви препоръчам друг детектив.