Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 211

Идън поклати глава.

— Разбира се, по-късно разбрах, че е чакал съобщение от Линдзи и че са планували да заминат заедно за един-два дена. Но тогава всичко ми се стори нормално. И двете деца бяха на училище — репетираха пиеса, в която и двамата участваха, а по-късно щяха да ходят на пица. Беше прекрасно — само ние двамата и дъждът. Приготвих вечеря — фахитас с пилешко, а той направи маргарити. Беше просто една спокойна вечер, нищо специално. Просто си прекарвахме добре заедно като двойка, преди децата да се приберат у дома и отново да вдигнат шум. И точно това правехме, когато телефонът звънна. Беше Карли от галерията. Гледала новините по телевизията. Каза ми, че Линдзи е мъртва и се смята, че е убийство.

По стълбите слезе шарена котка и се настани в скута й. Идън я почеса и продължи:

— Трябваше да разбера още тогава. Джъстин беше съсипан. Пребледня. Но и аз бях шокирана. И си мислех за Линдзи, но така и не ми дойде на ума… не помислих, че може да са имали връзка. Когато полицията дойде и ми казаха, не им повярвах. А после… нямаше как да не им повярвам. Съжалявам, Илай, наистина съжалявам, че не мога да помогна.

— Оценявам това, че разговаряте с мен. Не ви е лесно.

— Опитвам се да загърбя станалото. Всичко станало, макар че ще отнеме време. И вие трябва да направите същото.

Когато се качиха в колата, Абра потърка ръката му.

— И аз съжалявам.

— Сега знаем.

И все пак нещо го тормозеше.

26.

Офисът на Кърби Дънкан заемаше оскъдно пространство в олющена тухлена сграда, подмината от всеки опит за обновяване на градската среда. Сякаш беше стоварена насред напукания тротоар. Първият етаж се поделяше от врачка и сексмагазин.

— Доста удобно — заключи Абра. — Можеш да се отбиеш при Мадам Карлота и да разбереш дали ще имаш достатъчно късмет, за да рискуваш да се разделиш с някой и друг долар в Червената стая.

— Ако ти се налага да се допитваш до врачка, вероятно не си късметлия.

— Гледам на таро — напомни му тя. — Това е древна и интересна форма на търсене на знание и самопознание.

— Това са карти.

Влязоха през централната врата и се озоваха в тясно фоайе със стълби към горните етажи.

— Определено ще ти гледам. За писател съзнанието ти е прекалено затворено за нови възможности.

— Като адвокат преди няколко години защитавах набеден екстрасенс, който беше завлякъл клиентите си със суми далеч над допустимото.

— Хората, които завличат други хора, нямат истинска дарба. Спечели ли?

— Да, но само защото неговите клиенти бяха твърде отворени към нови възможности и безкрайно тъпи.

Абра го сръга с лакът, но се разсмя.