Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 215

Поредното познато трасе от единия дом до другия. Колкото повече се отдалечаваха от Бек Бей, толкова повече олекваше напрежението в раменете му. Спря пред цветарския магазин до семейната им къща.

— Искам да взема нещо.

— Добрият внук. — Абра излезе с него. — Ако се бях сетила, можехме да й вземем нещо от Уиски Бийч. Много щеше да се зарадва.

— Следващият път.

Остави на него да избере. Искаше да види и как ще вземе решението си. Надяваше се да не се спре на розите, колкото и хубави да бяха. Прекалено предвидими, твърде банални.

Зарадва се, когато Илай се спря на ирисите и добави няколко розови азиатски лилии.

— Това е идеално. Навява мисли за пролет и смелост. Истинската Хестър.

— Искам да се прибере преди края на лятото.

Абра облегна глава на рамото му, докато цветарят увиваше букета.

— Аз също.

— Радвам се да ви видя, господин Ландън. — Цветарят подаде на Илай химикалка, за да се подпише на бележката. — Поздравете семейството си.

— Благодаря. Ще го направя.

— Защо изглеждаш толкова изненадан? — запита Абра, когато излязоха.

— Свикнал съм познатите ми… от предишния ми живот, да кажем така, или да се правят, че не се познаваме, или просто да отминават.

Тя се изправи на пръсти и го целуна по бузата.

— Не всички хора са задници — каза му.

Тръгнаха към колата и завариха до нея Улф. За момент миналото и настоящето се сляха.

— Хубави цветя.

— И законни — весело добави Абра. — Още по-красиви стават, ако човек е в правилното настроение.

— Работа ли имате в Бостън? — запита полицаят, без да сваля очи от Илай.

— Всъщност да.

Тръгна да заобикаля Улф, за да отвори вратата за Абра.

— И ще обясниш ли каква е била работата ти в офиса на Дънкан, та си ходил да разпитваш?

— И това също е законно. — Илай подаде букета на Абра, за да освободи ръцете си.

— Някои хора не могат да устоят да не се завърнат на местопрестъплението.

— А някои не могат да устоят да не вадят нож, като видят умряло куче. Има ли нещо друго, детектив?

— Само това, че ще продължа да се ровя. Кучето още не е погребано.

— О, я стига! — Абра се вбеси, бутна букета в ръцете на Илай и тръгна да рови в чантата си. — Я вижте тук. Това е човекът, който влезе с взлом в Блъф Хаус.

— Абра…

— Не. Достатъчно. Това е мъжът, когото видях в бара онази вечер, най-вероятно същият, който ме нападна в Блъф Хаус. И най-вероятно е човекът, убил Дънкан и после подхвърлил пистолета в дома ми, преди да ви се обади анонимно. И ако спрете да се правите на глупак, ще се запитате защо му е на Джъстин Съскайнд да купува къща в Уиски Бийч, защо е наел Дънкан и защо го е убил. Може и да не е убил Линдзи, а може и да е. Може би знае нещо, защото е престъпник. Така че бъдете ченге и направете нещо.

Взе си отново цветята и яростно си отвори вратата.

— Достатъчно — каза отново и затвори с трясък.

— Гаджето ти е с характер.

— Вие я задействахте, детектив. Отивам да посетя баба си, а после се прибирам в Уиски Бийч. Смятам да живея живота си. А вие правете каквото се очаква от вас.