Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 204

— По дяволите, срамота, че е празна. Бих могъл да я уредя с наематели за нула време. За седмица, за дълъг уикенд.

Илай заинтригувано го изгледа.

— Сигурно е така. Може би трябва да му се обадиш и да провериш дали ще прояви интерес.

Майк отпи от безалкохолното и кимна.

— Мога да го направя. Наистина ли мислиш, че това е човекът, който се промъкна тук, и че той е убил оня детектив?

— Обмислил съм го отвсякъде. И колкото и да мисля, все до този извод стигам.

— Значи той е човекът, който рани госпожа Ландън.

— Не мога да го докажа, но, да. След като парченцето в пъзела пасва, значи е точното парче.

— Кучи син! — изсумтя Майк и отвори куфарчето си. — Имам номера му в документите. Да видим какво ще каже.

Набра номера му.

— Хей, здрасти, Джъстин. Обажда се Майк О’Мали, от Недвижими имоти „О’Мали и Дод“, Уиски Бийч. Как я караш?

Илай се облегна назад и се заслуша в деловото бъбрене на Майк. Даде си сметка, че човекът, който смяташе за отговорен за смъртта, болката и страха, стоеше от другата страна. Мъжът, отнел живот и разбил неговия на късчета.

А не можеше да се добере до него, все още не. Не можеше да го докосне, не можеше да го спре. Но щеше да го направи.

— Имаш ми номера, ако си промениш намерението. А ако има нещо, което мога да направя за теб, просто ми се обади. Тази пролет времето тук е прекрасно и обещава страхотно лято. Просто си длъжен да дойдеш и да се възползваш. О, знам как е. Добре тогава. Чао.

Затвори телефона.

— Същият ръб, какъвто го помня. На този етап няма интерес да дава под наем. Смътно намекна, че може да използва къщата за служебни или семейни цели. Зает човек е.

— Как е намерил имота?

— Интернет, бог да го поживи. Кликнал е на нашата страница. За начало си беше набелязал три места. Едното е на пресечка назад оттук, така че губиш гледката към океана, но е на хубава тиха улица и лесно се слиза до плажа. Другото е точно на юг, близо е до тук, но собствениците решиха да не го продават и да го дават под наем още един сезон. Добър ход, защото за това лято имаме много резервации.

Майк отпи голяма глътка „Маунтин Дю“.

— Човече, това ме връща назад в годините! Както и да е, насрочихме си среща. Искаше аз или Тони — Тони Дод, моят съдружник — да му покажем имотите. Настоя да е един от двама ни. Записал съм си това, защото още от самото начало не ми хареса. Но няма проблеми, сделката си е сделка.

— Няма време да се занимава с подчинените ти. Прекалено е важен. Ясен ми е.

— Да, постара се да ни го изясни — съгласи се Майк. — Значи идва тук по-късно през същата седмица. Скъп костюм, прическа за двеста долара. С цялата си същност излъчваше превъзходство.

— Ясно. Познавам хора от този тип.

— Добре. Не поиска кафе, не пожела да поговорим. Имал график. Но когато го отведох да огледа двете къщи, попита за Блъф Хаус. То всички питат, така че не обърнах внимание. Помня, че тогава небето беше мрачно, времето беше студено, мъгливо и къщата изглеждаше като излязла от филм. Някой стар готически филм, сещаш се, както си седи тук на скалата. Разказах му историята, легендата за пиратската сделка, защото това винаги грабва интереса на клиента. Илай, искрено се надявам да не съм казал нещо, което да го е довело тук.