Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 206

След двайсет години Ландън Уиски и Блъф Хаус отново се разширили. Фабриката построила училище и един от неговите предшественици предизвикал скандал, като избягал с учителката.

Преди Гражданската война къщата вече била разположена на три елегантни етажа, обслужвани от малка армия прислуга.

Продължили да държат първенството. Първата къща с вътрешен водопровод, първата с газово осветление, после — с електричество.

Преживели Сухия режим, като тайно продължили производството на уиски, снабдявайки контрабандните заведения и частни клиенти.

Робърт Ландън, на когото баща му беше кръстен, купил и продал хотел — а после още един в Англия — и се оженил за дъщерята на граф.

Но от това, което бе открил дотук, никой не беше споменавал, освен на шега, за намерено пиратско съкровище.

— Най-сетне! — Абра преметна чантичката си през рамо и излязоха от къщата. Беше се облякла консервативно — според нейните разбирания — за пътуването им до Бостън. Черни панталони, сандали с висока платформа, алена блуза с къдрички. От ушите й висяха дълги обици с многобройни камъчета.

На Илай му напомняше за осъвременено секси дете на цветята, което май не беше съвсем далеч от истината.

Когато стигнаха до колата, се обърна и видя Барби, която го гледаше през прозореца.

— Мразя да я оставям.

— Тя е добре, Илай.

Защо тогава го гледаше толкова тъжно?

— Свикнала е да има някого около нея.

— Морийн обеща да дойде и да я разходи следобед. Момчетата също ще дойдат, ще я заведат на плажа и ще си играят с нея.

— Да.

Разклати ключовете в ръката си.

— Притесняваш се от раздялата.

— Така е… може би.

— И е невероятно сладко. — Целуна го по бузата. — А ние отиваме с праведна цел. Това е стъпка, а стъпките трябва да се предприемат. — Вмъкна се в колата и го изчака да влезе и да седне до нея. — Освен това не съм била в града от три месеца. И никога не съм ходила там с теб.

Илай за последен път погледна към прозореца и кучето в очертанието на рамката.

— Ще се опитаме някак да разговорим съпругата на човека, когото мислим за убиец и взломаджия. О, и виновен за изневяра. Да не го забравяме. Това пътуване не е за удоволствие.

— Но не означава, че не трябва да е приятно. От дни обмисляш как да подходиш към Идън Съскайнд. Отработваш различните подходи в зависимост от това дали ще я завариш на работа, или в къщи. Ти не си й враг, Илай. И вероятно тя няма да те възприеме като враг.

Илай подкара по шосето и мина през града.

— Хората се държат с теб различно, дори и тези, които те познават, след като са те обвинили в престъпление. В убийство. Нервни са в твое присъствие. Избягват те, а ако не успеят, по лицата им четеш колко им се иска да те бяха избегнали.

— С това е свършено.

— Не е. Няма да свърши, докато човекът, убил Линдзи, не бъде заловен, арестуван и осъден.