Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 202

Освен това имаше нужда от време, за да се подготви. Ако възнамеряваше сериозно да се срещне с Идън Съскайнд и да разговаря с нея за някои много чувствителни моменти от личния живот и на двамата, трябваше да подходи правилно.

Мина му през ума, че това не е много по-различно от разпита на свидетел пред съда.

А и нямаше да откаже още ден или два отсрочка, за да изпробва видеокамерите, които беше купил.

В крайна сметка установи, че не би искал да напусне Уиски Бийч дори за ден. Периодично излизаше на верандата и поглеждаше през телескопа.

Кратките дневни доклади на Шерилин разкриваха, че Джъстин Съскайнд е в Бостън, занимава се с бизнеса си и живее в апартамент до работата си. Посетил дома си веднъж, но само колкото да вземе двете деца и да ги отведе на вечеря.

При все това можеше да се върне всеки момент и Илай не искаше да го пропусне.

Напоследък разхождаше кучето на север по плажа, на два пъти минаха с Барби покрай Сандкасъл и изкачиха северните стълби, за да се върнат по шосето. Това му позволи да огледа по-отблизо къщата, вратите и прозорците.

Капаците на Сандкасъл продължаваха да са здраво затворени.

Реши, че ще изчака още няколко дни, ще остави нещата да улегнат, за да подреди мислите си.

А ако улягането и подреждането успееха да доведат до вероятността да се сблъска със Съскайнд по време на разходка, можеше да получи удоволствието да се изправи срещу него лице в лице.

Честно си беше спечелил подобна възможност.

Когато денят превали, се замисли за Абра. Слезе по стълбите и пусна Барби на верандата. И двамата бяха научили, че тя обича да постои малко на слънце, преди да излязат на разходка.

После провери графика на Абра. Имаше курс в пет следобед. Дали да не опита да приготви вечерята вместо нея?

Премисли и избра много по-безопасния и вкусен вариант — да поръча пица. Можеха да си я ядат навън в здрачната пролетна вечер сред теменужки и нарциси. Щеше да запали и свещи. Абра обичаше свещи. Илай се обърна към стъклените кълба, които бе открил, докато ровичкаше из мазето, и беше поправил — дори и той не беше сигурен как е успял. Щеше да ги увеси на стряхата на главната веранда.

Може би щеше да накъса малко от цветята около къщата и да ги сложи на масата. Абра щеше да го оцени.

Имаше време да разходи кучето, да прекара около час в библиотеката и дори да подреди красиво масата навън, преди тя да се прибере вкъщи.

Да се прибере вкъщи, помисли си той. Технически погледнато, Лафинг Гъл беше нейната къща, но тя почти изцяло живееше в Блъф Хаус с него.

Това как го караше да се чувства?

Реши, че го устройва. Всъщност се чувстваше удобно. Ако някой го беше питал преди няколко месеца как ще се чувства, ако завърже подобна връзка, нямаше да може да отговори.

Но тогава този въпрос не би могъл да бъде зададен. По онова време от него не беше останало почти нищо.

Отвори хладилника с мисълта да си вземе „Маунтин Дю“ или може би „Геторейд“11 и видя бутилката с вода със залепената на нея бележка. Същата бутилка сутринта бе пренебрегнал.

„Бъди добър към себе си.