Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 205

— Той вече е знаел историята. Дошъл е при теб, защото е знаел.

— Не го харесах, но не ми направи впечатление на убиец маниак или нещо такова. Просто някакъв задник, глътнал бастун. Първо му показах къщата, дето е на пресечка оттук. Сандкасъл е по-нова, по-голяма и комисионата е по-голяма. Реших, че ще мога да му я пробутам, но преди това го заведох и при другия имот. Пита каквото питат повечето хора, обиколи къщата, излезе на най-горната тераса. Можеш да видиш океана оттам.

— И Блъф Хаус.

— Аха. Не му хареса близостта на другите къщи, поиска да знае кои си имат постоянни обитатели, в кои живеят наематели. Но и това не е необичаен въпрос. Отведох го долу до Сандкасъл. Има някои предимства, а къщите наоколо не са толкова наблизо. Там той също стоя доста време навън и… да, оттам се вижда Блъф Хаус. Реши да я купи още там на място, което не е обичайно и всъщност е адски тъпо на този пазар, още повече че собствениците бяха готови да занижат. Но просто реших, че според него е под достойнството му да се пазари. Предложих му да го заведа на обяд, докато сключим сделката и се свържа със собствениците. Не пожела.

С горчив поглед Майк си погледна часовника.

— Тик-так, знаеш как е. Та трябваше да подпишем там, на място. Написа чек за исканата сума, даде ми и информация за контакт. И се изнесе. Тъпо е да се оплакваш от лесна сделка, но той ме вбеси.

— А после? Също ли премина бързо и лесно?

— Влезе във владение след трийсет дни. Дойде, подписа се, взе ключовете. Отговаряше основно с „да“ и „не“. Приготвяме хубава кошница за добре дошли на новите собственици. Бутилка вино, скъпо сирене и хляб, цвете в саксия, купони за местните магазини и ресторанти. Остави всичко на масата. Не пожела да ги вземе.

— Получил е това, което е искал.

— Оттогава не съм го виждал. Бих искал да знам повече, но ако успееш да хванеш копелето, кажи ми. Изцяло съм с теб.

— Оценявам го.

— Трябва да тръгвам. Ей, защо пък утре вечер не метна на скарата малко бургери? И вие с Абра да ни дойдете на гости?

— Звучи добре.

— Значи ще се видим тогава. Благодаря ти за това „Маунтин Дю“.

След като Майк си тръгна, Илай сложи ръка на главата на Барби и нежно я почеса зад ушите. Замисли се за човека, когото приятелят му току-що му бе описал.

— Какво ли е видяла в него? — зачуди се. После въздъхна. — Предполагам, никога не можеш да знаеш кой ще те привлече и защо. Хайде на разходка — изправи се той.

Щеше да отложи още няколко дни, само още няколко. Ежедневието го беше успокоило. Сутрините му минаваха в разходки с кучето по плажа… или с йога, ако Абра успееше да го придума. После — солидно писане на отворени прозорци, за да влиза вътре уханието на морския бриз, който повяваше нежно.

Четеше на верандата с кучето, легнало в краката му, и попълваше знанията си за историята на къщата и на градчето, построено от уискито.

Знаеше, че оригиналната спиртоварна се е разраснала в края на XVIII век — след Войната за независимост. Не знаеше, а може би беше забравил за голямото разширение на някога скромната къща, започнало малко след това. Бяха добавили баня на доста висока цена и според източника му — първата в Уиски Бийч.