Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 203

Първо ме изпий.“

— Добре де, добре.

Извади водата и отлепи бележката. Това го накара да се усмихне. Удобно ли бе споменал, че се чувства? Реши, че определението е достатъчно близо до истината… а за пръв път от много дълго време беше и щастлив.

Не, в началото от него не бе останало много, но за сметка на това Абра беше в изобилие. Запълваше пространството. Сега бе успяла да го накара да иска да прави същото като нея, дори да се отнасяше само до несръчното поправяне на лампи и окачането им, защото го караха да мисли за нея.

— Явно бележа развитие — измърмори Илай под нос.

Изведе кучето, изпи водата и се върна към изследванията си.

Когато на вратата се почука, отиде да отвори.

— Хей, Майк! — Отстъпи назад, за да го пусне. Определено бележеше развитие. Радваше се, че има приятел, който наминава да го види.

— Илай. Извинявай, че не се отбих по-рано. Направо сме скапани. Продажба на къщи, наеми. Пролетта е много натоварен сезон.

— Това са добри новини. — Докато го казваше, Илай се намръщи.

— Какво?

— Вратовръзката.

— А, да, страхотна е, нали? Взех я от втората употреба. „Ермес“ — добави Марк натъртено. — Четирийсет и пет кинта, обаче е добра за впечатляване на клиенти.

— Аха. — Илай си беше помислил същото някога. — Да, обзалагам се, че е така.

— Виж сега, погледнах в документите за Сандкасъл, за да си опресня паметта. Мога да ти дам данни от публичния регистър и да споделя лични впечатления. Някои неща, знаеш, попадат в графата „поверително“.

— Разбрах. Нещо за пиене?

— Бих могъл да пийна нещо студено. Нека е голямо.

— Да видим с какво разполагаме. — Илай го поведе към кухнята. — По твоите впечатления Съскайнд за жилище ли е купил къщата, или е било инвестиция?

— Инвестиция. Покупката беше чрез компанията му и стана въпрос, че ще се използва служебно. Нямаше кой знае какви разговори — добави Майк, щом се озоваха в кухнята. — По-голямата част от сделката стана от разстояние. Имейл, телефон.

— Хм. Имаме бира, сок, „Геторейд“, вода, „Маунтин Дю“ и диетично пепси.

— „Маунтин Дю“? Не съм пил от колежа.

— Страхотна напитка. Искаш ли?

— Защо не?

— Нека си ги пием навън и да правим компания на Барби.

Майк почеса възхитеното куче, преди да седне и да протегне крака.

— Ето това е живот. Човече, цветята изглеждат страхотно.

— Благодарение на Абра. Аз съм по поливането, така че също влизам в сметката — каза Илай.

Харесваше му да се занимава с това, да наблюдава цветовете и формите, които избуяват в саксиите и преливат от ръбовете им. Понякога решаваше да работи навън, но скоро разбра, че не постига нищо. Просто си седеше, както в момента, и слушаше как вятърните звънчета пеят в унисон с морските вълни, докато кучето седеше до него.

— Видя ли някои оскъдно облечени дами през това?

Илай погледна телескопа.

— О, една или две.

— И аз трябва да си взема един.

— Тъжно ми е да призная, но прекарвам повечето време, като гледам на север. Оттук имам добра гледка към Сандкасъл.

— Минах оттам днес. Къщата изглежда затворена.

— Така е. Не е бил тук от известно време.