Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 201

После остави страниците настрана и си свали очилата, за да може Илай ясно да вижда очите й.

Усмихна се.

— Можех малко да послъжа. Както обичам да казвам, „мека“ лъжа, защото е като възглавница — позволява меко приземяване и на двете страни.

— Мека лъжа.

— Аха. Обикновено така успявам да се освободя от вината. Но наистина се радвам, че не ми се налага да лъжа, дори и меко. Дал си ми любовна сцена.

— Ами да. Имах си причина. Не съм писал много такива. Може да се окаже слабо място.

— Но не е. Секси и романтично е, а освен това си показал и как се чувстват. — Сложи ръка на сърцето си. — Знам, че отново е наранен, ето тук — заяви Абра, като потупа с длан. — Тя иска да го достигне и същевременно ужасно желае той да я достигне. Не съм наясно с всички причини, но знам, че този миг е много важен за тях. Не е слабо място.

— Той не очакваше да я открие. Не очаквах, че ще я открие. За него тя е много важна, в книгата.

— А той важен ли е за нея?

— Надявам се.

— Той и ти не сте едно.

— Не съм и искал, но има някои елементи. И тя не е теб, обаче… адски сигурен съм, че ще носи очила за четене с оранжеви рамки.

Абра се разсмя.

— Моят дар за литературния ти шедьовър. Нямам търпение да го прочета, Илай, от началото до края.

— Има още малко време дотогава. Преди три месеца не бих могъл да напиша тази сцена. Не бих могъл да й повярвам, не бих могъл да я почувствам. — Приближи се до нея. — Даде ми повече от очила за четене.

Абра го прегърна и положи глава на гърдите му. Едва ли трябваше да се чуди, че след като веднъж предприе онази първа рискована стъпка, после толкова бързо беше хлътнала.

И въобще не съжаляваше.

— Хайде на разходка, Барби — подвикна тя.

При думите „разходка“ и „Барби“ кучето веднага се изправи и заподскача.

— Мога да ти дам и някои идеи, които ми хрумнаха за твоя нов кабинет на третия етаж.

— За моя кабинет.

Тя се усмихна.

— Само идеи. Включително — продължи, като вземаше каишката и едно от якетата му, тъй като нейното в момента се переше — наистина страхотна картина в магазина в града. Картината всъщност е на Хестър.

— Нямаме ли достатъчно нейни картини в къщата?

— Не и в новия ти кабинет. — Нави ръкавите на якето му и дръпна ципа. — Освен това атмосферата там трябва да е вдъхновяваща, стимулираща и лична.

— Знам точно какво може да ме вдъхнови и стимулира, както и да се квалифицира като лично. — Илай взе другото яке. — Твоя снимка в цял ръст, само по очила.

— Наистина?

— В естествен ръст — доуточни той, докато окачаше каишката на Барби.

— Това е възможност.

— Какво? — Илай надигна бързо глава, но Абра вече беше излязла. — Чакай. Сериозно?

В отговор тя се разсмя и двамата с кучето се втурнаха да я догонят.

25.

Илай разменяше имейли с детективката, прекарваше по час дневно в изследване на Зестрата на Есмералда и после се отдаваше на книгата си. Тя направо летеше, така че заради нея отложи отиването си с Абра до Бостън. Нуждаеше се от часовете, прекарани с тази история, както и от мамещо близката възможност напълно да преосмисли живота си.