Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 200

В друг живот, призна си.

Протегна ръка към една — на сини и сиви райета — промени решението си и взе кафява вратовръзка с дискретен десен на капки. После остави и нея.

— По дяволите.

Затвори очи и издърпа една на сляпо.

Естествено, оказа се „Ермес“.

— Готово.

Всъщност беше болезнено да я отделя от останалите. За да приглуши неприятното чувство, влезе в кабинета си.

Абра му беше казала, че е за добро, напомни си, като се опитваше да реши коя глава да й даде да прочете. Не би го излъгала.

Не му се искаше да й се налага да лъже. Откъсът трябваше да е хубав.

Странно, но осъзна, че знае коя точно глава ще й даде да чете — беше такава, че да може да се възползва от мнението й.

Затърси из черновата и намери страниците. Преди да си промени решението, ги разпечата.

— Я не бъди малодушен — нареди си Илай и ги отнесе заедно с вратовръзката на долния етаж.

Завари я да седи край плота. С босия си крак чешеше гърба на кучето, което се беше проснало на пода. Освен това носеше очила с дебели оранжеви рамки.

— Носиш очила.

Абра ги свали като малка мръсна тайна.

— От време на време, за четене. Особено когато шрифтът е дребен. Понякога е наистина прекалено дребен.

— Ами сложи си ги.

— Суетна съм. Неспасяемо е.

Илай остави страниците, взе очилата и ги постави обратно на носа й.

— Изглеждаш сладка.

— Мислех си, че ако си избера някакви ефектни рамки, ще е по-различно. Обаче пак си оставам суетна и мразя да ги нося. Слагам ги само за четене и когато правя бижута.

— Какви неща научава човек. Наистина си сладка.

Тя завъртя очи зад стъклата, но свали очилата, щом видя вратовръзката.

— Хубава е — каза, като я взе от него. Когато видя етикета, веждите й се извиха. — „Ермес“. Много добре. Дамите в магазина за дрехи втора употреба ще бъдат много доволни.

— Втора употреба?

— Ами не мога просто да я изхвърля. Някой може да я използва.

Илай заби очи във вратовръзката си, докато Абра се пресягаше за чантата си, за да я пъхне вътре.

— Мога ли да си я откупя?

Тя се разсмя и поклати глава.

— Няма да ти липсва. Това за мен ли е? — посочи разпечатаните листове.

— Да. Една глава. Само две страници са. Мислех, че ще успея да приключа с всичко наведнъж. Все едно издърпвам лейкопласт.

— Няма да боли.

— Вече боли. Не искам да ме лъжеш.

— Че защо ще те лъжа?

Илай издърпа страниците, когато тя понечи да ги вземе.

— Ти си родена утешителка и освен това спиш с мен. По-скоро ще умреш, отколкото да нараниш нечии чувства. Няма да искаш да ме засегнеш. А това ще е лъжа. Но искам да разбера дали става или не, дори да боли.

— Няма да те излъжа — протегна Абра ръка към страниците. — Сега не мисли с какво се занимавам, ами иди да заредиш съдомиялната.

Просна крак на втората табуретка и понеже очилата й бяха подръка, си ги сложи. Изгледа Илай над страниците и го отпъди с ръка, взе наполовина пълната си винена чаша и се зачете.

Прочете текста два пъти, без да каже нищо, докато чиниите се миеха и водата протече в мивката.