Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 199

— Мога да говоря с Майк. Мога да помисля да разговарям с Идън Съскайнд и за най-добрия начин да подходя към нея, ако реша да го правя. Можем да кажем на полицията, че си идентифицирала Джъстин Съскайнд, което ще им даде причина да поговорят с него… но след няколко дни, за да дадем малко време на Шерилин. Няма голяма вероятност от това да излезе нещо, но би трябвало да го разтревожи. И мога да продължа с проучвания за съкровището и да се опитам да разбера защо, дявол да го вземе, си е въобразил, че ще го намери тук.

След като каза всичко това, Илай се поуспокои.

— Мога да се доверя на Шерилин, че ще си свърши работата. А като допълнителна застраховка бих могъл да измисля план, за да примамя Съскайнд у дома и да заловя копелето.

— Ние — поправи го тя.

— Оттук можем да наблюдаваме къщата му и е адски сигурно, че той пък може да наблюдава Блъф Хаус. Със сигурност следи поне кога влизаме и излизаме. Трябва да се уверим, че ни следи, а после да инсценираме, че напускаме къщата. Може дори да изнесем две чанти с багаж.

— Сякаш отиваме на кратко пътуване.

— Това ще му отвори идеалната възможност. После просто паркираме далеч от погледа му, връщаме се тук пеш и минаваме от южния вход. Вмъкваме се в коридорите с видеокамера. Потърсих в интернет за видеокамери.

— Страхотно, много активен си бил. Може да проработи. Ами Барби?

— По дяволите. Да, може да не влезе, ако тя се разлае. Ще я вземем с нас и ще я оставим при Майк. Дали ще могат да я гледат няколко часа?

— Със сигурност.

— Трябва да изгладим плана. — Илай искаше и да го проиграе и да прецени времето. — Но идеята е добра. Надявам се да успеем да го набутаме в ръцете на Шерилин и полицията, за да го заковат.

— Допада ми идеята да се спотайвам в таен коридор с любовника си. — При тези думи Абра обви ръце около него. — Където подготвяме засада за хладнокръвен убиец. Като сцена от романтичен трилър е.

— Само да не кихнеш.

— Точно така. И като си говорим за разни сцени от книга…

— Ох, да, сделката си е сделка. Ще избера една глава. Остави ме да помисля.

— Става. А сега за онази вратовръзка.

— Ама ти сериозно ли говореше?

— Напълно. Можеш да идеш да си избереш една, докато аз се оправя с тия мокри дрехи. Напълно бях забравила прането. После ще погледна докладите, докато ти се занимаваш с чиниите. А после Барби ще трябва да излезе, преди да си легне.

— Измислила си всичко.

— Да, постарах се. — Целуна го първо по едната буза, после и по другата. — Една вратовръзка, не забравяй.

С по-голяма неохота, отколкото бе предполагал, Илай се качи в стаята си и издърпа окачалките с вратовръзки от гардероба.

Харесваше си вратовръзките. Не че беше някаква емоционална привързаност, но разнообразието му допадаше. Обичаше да има избор.

Което обаче не обясняваше защо бе домъкнал всичките тук, на плажа, особено след като през последните шест месеца почти не бе слагал вратовръзка.

Добре де, може би имаше някаква емоционална привързаност. Беше печелил дела с тези вратовръзки… и беше загубил няколко. Беше си избирал вратовръзка всеки ден, като ходеше на работа. Отпускаше си ги късно вечер в кантората. Беше си ги връзвал и развързвал безброй пъти.