Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 198

— Протестирам. Спекулации… но с повечето съм съгласна. Не се налага да ходим да дебнем. Ела с мен, ще ти покажа.

Абра го отведе до телескопа на верандата.

— Според Майк предишните собственици са купили имота като инвестиция някъде преди пет години, точно преди балонът да се спука. Икономиката гонеше дъното, хората не ходеха много на почивки и така нататък — продължи тя, докато обръщаше телескопа на юг. — После къщата е била обявена за продан повече от година и се наложило непрекъснато да й намаляват цената. След това…

Изправи се рязко.

— О, за бога, аз съм идиотка. Трябва да говориш с Майк. Той беше брокер по сделката с имота.

— Шегуваш се.

— Не, просто не мислех. Той беше брокер при продажбата на този имот. Може пък да знае това-онова.

— Ще говоря с него.

— Засега можеш да гледаш. — Потупа телескопа. — Сандкасъл.

Илай се наведе и погледна през окуляра. Къщата беше кацнала почти на ръба на северния нос, двуетажна дървена постройка с широка тераса към плажа. Прозорците бяха затворени с капаци. Малък външен паркинг, но нямаше кола.

— Май няма никого вкъщи.

— Значи е идеалният момент да идем там и да поогледаме отблизо.

— Не — заяви Илай.

— Знаеш, че искаш да идеш.

Адски много му се искаше, но не желаеше тя да идва с него.

— Единственото за гледане е къщата със спуснатите си кепенци.

— На бас, че можем да отключим.

Това го накара да се изправи.

— Сериозно ли говориш?

Тя сви рамене и прояви благоприличието да се засрами.

— Предполагам, че да. Можем да намерим някакво доказателство, което…

— Ще бъде напълно неприемливо.

— Адвокат.

— Здравомислещ — настоя той. — Няма да проникваме в неговата… или която и да е друга къща. Особено далеч ще стоим от къщата на човек, който съвсем спокойно може да се окаже убиец.

— Щеше да го направиш, ако не бях тук.

— Не, нямаше. — Поне се надяваше, че не би го направил.

Абра заби поглед в лицето му, а после въздъхна.

— Нямаше да идеш. Поне ми кажи, че ти се иска.

— Това, което ми се иска, е той да е там. Искам да ида там, да избия вратата с ритник и после да смеля от бой оня кучи син.

Студената ярост в гласа му я накара да се ококори изненадано.

— О. Някога смилал ли си от бой кучи син?

— Не. Този ще ми е първият. Ще ми хареса… — Напъха ръце в джобовете си и закрачи по верандата. — Майната му. Не знам дали е убил Линдзи, но е твърде вероятно. И знам, знам, че е отговорен за случилото се с баба. Знам, че ти е посегнал. Че е прострелял Дънкан. Ще го направи отново, за да постигне целта си, а аз не мога да сторя нищо, за да го спра.

— Засега.

Илай се спря и опита да се освободи от чувството на безсилие.

— Засега, да.

— Какво можеш да направиш на този етап?