Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 197

Абра отпи от виното си и помисли.

— Обзалагам се, че у него ще се намерят книги, бележки и всякакъв вид информация за Блъф Хаус и за съкровището.

— Не и без съдебна заповед за претърсване. А не можеш да се сдобиеш с такава без основателна причина.

— Недей да увърташ по адвокатски. Могат да изследват и онези нишки и дрехите му. ДНК-то от пижамата ми.

— За всичко е необходима съдебна заповед, за която пък е нужна основателна причина.

— А пистолетът…

— Не е регистриран. Което значи, че вероятно го е купил на улицата с пари в брой. Или пък от съмнителен дилър, пак в брой. Не е толкова трудно да се направи в Бостън.

— Как може да се проследи нещо такова?

— Като се показва снимката му в района и се разпитват търговците, които се занимават с такава дейност. После трябва да се намери съответният търговец, после трябва да бъде принуден да идентифицира Съскайнд, после — да се съгласи да свидетелства — заобяснява Илай. — За всичко това ти е нужен същият късмет, както, за да спечелиш джакпота от лотарията.

— Но пък някой трябва да спечели, в края на краищата. Твоята детективка трябва да направи всичко това, което ми описа. Мисля, че трябва да оставим Хестър сама да си спомни как е паднала. А и честно, фактът, че е било тъмно? Не мисля, че наистина го е видяла. По-скоро сянка, силует.

— Тук съм съгласен с теб.

— С инструментите няма да е лесно. Сигурно ги е купил преди месеци. Кой си спомня човек, купил си кирка или чук? Обаче… Мисля, че трябва да идеш до Бостън и да разговаряш с жена му.

— Какво? Идън Съскайнд? За какво й е да разговаря с мен?

— Ох, Илай, това показва колко знаеш за жените. Особено ядосаните, предадени или тъжни жени. И двамата сте били мамени — нейният съпруг, твоята съпруга. Това по някакъв начин ви свързва. Споделяте тежко изживяване.

— Доста слабо ни свързва, ако тя си мисли, че съм убил Линдзи.

— Има само един начин да разберем. И докато сме там, ще можем да проверим и офиса на Кърби Дънкан.

— Какво? Ние ли?

— Разбира се, идвам с теб. Жена, която ти съчувства.

Сложи ръка на сърцето си и изписа на лицето си съчувствие.

— Това е добро. Бива си те.

— Ами аз наистина изпитвам съчувствие. Тя може да се почувства по-спокойна, ако там има друга жена, която може да изрази състрадание и разбиране. Освен това наистина трябва да покажем снимката на Съскайнд на хората около офиса на Дънкан.

— Това е работа на детективите.

— Разбира се, но не си ли любопитен? Не мога да го направя тази седмица, вече съм ангажирана, пък и трябва още малко да планираме. Ще успея да намеря време следващата седмица. Междувременно може твоята детективка да удари джакпота, а ние — да се оглеждаме за Съскайнд. И да държим под око Сандкасъл.

— Не бива да дебнем там. Ако ни забележи, може да се уплаши. Няма да ходиш до къщата му. Не подлежи на преговори — натърти Илай, преди Абра да е успяла да възрази. — Това е линията, която не трябва да прекрачваме. И не е начертана на пясък, а е издълбана на твърда скала. Няма как да сме сигурни, че той няма друг пистолет, но можем да сме доста убедени, че ако има, ще го използва. Дънкан имаше един регистриран, а не го откриха при тялото му, нито пък, доколкото знам, където и да било другаде.