Читать «Непрогледност» онлайн - страница 7

Очите и бяха подпухнали и зачервени. Лори не беше от ранобудните. Беше заклета нощна птица и често оставаше да чете до среднощ. Обичаше да чете, все едно дали книгата беше някой скучен текст по патология или нашумял бестселър. Що се отнася до художествената литература, интересите й бяха разностранни. Лавиците на библиотеката й бяха отрупани с какво ли не — от трилъри до любовни саги, историческо четиво, разни научни трактати и дори книги по психология. Предишната вечер беше изчела от кора до кора някакво криминале.

Когато загаси лампата, не посмя да погледне колко е часът. Както обикновено, на сутринта се зарече никога вече да не стои толкова до късно.

Под душа умът й взе да се прояснява и тя се замисли над проблемите, с които й предстоеше да се сблъска през деня. Караше вече петия си месец като младши съдебен лекар в Службата по съдебна медицина на Ню Йорк. Миналия уикенд беше дежурна, което означаваше, че бе работила и в събота, и в неделя. Беше направила шест аутопсии: три през първия и три през втория ден. Много от тези случаи се нуждаеха от допълнителна работа, преди да бъдат приключени, и тя се зае да прави наум списък на нещата, които трябваше да свърши.

Излезе изпод душа и енергично се разтри с кърпата. Бе благодарна, че днешният ден щеше да бъде „за писмена работа“, което значеше, че няма да й възлагат други аутопсии. Щеше да има време да опише аутопсиите, които вече беше направила. Непрекъснато очакваше някакви материали — било от лабораторията, от съдебномедицинските следователи, от местните болници и лекари или от полицията — засягащи около двадесетина случая. Именно тази лавина от хартия постоянно заплашваше да я затрупа.

Лори отиде в кухнята и си приготви кафето. После се върна в банята, за да се гримира и да си подсуши косата. Косата винаги й отнемаше най-много време: беше гъста и дълга, кестенява на цвят с червени оттенъци и тя обичаше да я къносва веднъж в месеца. Гордееше се с косата си. Смяташе, че е най-доброто у нея. Майка й непрекъснато я караше да я подстригва, но на Лори й харесваше да я поддържа дълга под раменете и да я носи на плитка или завита на кок. Колкото до грима, тя се придържаше към теорията „колкото по-малко, толкова по-добре“. Линия с молив, за да подчертае синьо-зелените си очи, няколко щриха, за да изпъкнат светлите й, червеникаворуси вежди, мъничко грим и ето че бе готова. Една мазка ален руж и червило, и това бе всичко. Доволна, тя взе тоалетната си чантичка и тръгна към спалнята.

Вече бе започнало предаването „Добро утро, Америка“. Лори слушаше с половин ухо, докато си обличаше дрехите, които беше приготвила от предишната вечер. Съдебната патология все още бе област, запазена за мъже, но това само караше Лори да се стреми да подчертава своята женственост с облеклото си. Облече зелена пола и поло в същия цвят. Остана доволна от отражението си в огледалото. Досега не бе обличала този тоалет. Кой знае защо, с него изглеждаше по-висока от своите метър и шестдесет и пет и дори по-лека от петдесет и двата си килограма.