Читать «Непрогледност» онлайн - страница 6
Робин Кук
— Каква е причината? — попита тя почти шепнешком.
— Деветдесет на сто сме сигурни, че непосредствената причина за смъртта е тежък инфаркт на миокарда, или сърдечен пристъп — обясни доктор Мъри, видимо по-спокоен със своята медицинска терминология. — Но същинската причина, изглежда, е наркотично отравяне, или свръхдоза. Още нямаме резултатите от кръвните проби. Иска се малко повече време.
— Наркотици ли? — каза невярващо Сара. — Какви наркотици?
— Кокаин — отвърна доктор Мъри. — Санитарите са донесли дори спринцовката, която е използвал.
— Никога не съм знаела, че Дънкан взема наркотици — рече Сара. — Твърдеше, че не употребява наркотици.
— Хората винаги лъжат, когато става дума за секс и за наркотици — каза доктор Мъри. — А при кокаина стига и една-единствена доза. Хората не разбират колко смъртоносен може да бъде. Мнозина посягат на него и това създава погрешно чувство за сигурност. Но както и да е, трябва на всяка цена да се свържем със семейството. Знаете ли телефонния номер?
Потресена от смъртта на Дънкан и от разкритието, че явно е вземал кокаин, Сара издекламира с вцепенена монотонност телефона на семейство Андрюс. Мисълта за наркотиците й помагаше да избегне мисълта за смъртта. Зачуди се откога ли Дънкан е започнал да взема кокаин. Всичко беше толкова трудно за разбиране. А мислеше, че го познава добре.
1
Звънецът на стария будилник неизменно изтръгваше Лори Монтгомъри от блажените дълбини на съня. Макар че притежаваше този часовник от първата си година в колежа, тя така и не успя да свикне с неговото ужасно дрънчене. То винаги я стряскаше и тя неизменно се хвърляше към проклетата чудесия, сякаш животът й зависеше от това да спре дрънченето колкото е възможно по-скоро.
И тази дъждовна ноемврийска сутрин не беше по-различно от друг път. Докато преместваше будилника върху перваза на прозореца, Лори усети лудото биене на сърцето си. Сутрешната струйка адреналин бе причината за особеното въздействие на този всекидневен епизод. Дори ако можеше пак да легне в леглото, Лори нямаше да заспи. Същото се отнасяше и за Том, нейния тъмнориж котарак с тигрови шарки, който при звъна на будилника се беше заврял в дъното на килера.
Примирила се с началото на поредния нов ден, Лори стана, напъха пръстите на краката си в пантофите от овча кожа и включи телевизора на местните сутрешни новини.
Апартаментът й беше малък, с една спалня, намираше се на Деветдесета улица, между Първо и Второ авеню в шестетажна жилищна сграда. Беше на петия етаж откъм гърба. Двата й прозореца гледаха към голите тревясали задни дворове.
Лори отиде в малката кухня и включи машинката за кафе. Предната вечер я бе заредила с пакетче кафе и с нужното количество вода. След като се погрижи за кафето, тя се запъти към банята. Влезе вътре и се погледна в огледалото.
— Уф! — въздъхна Лори и обърна лицето си първо на едната, после на другата страна, оглеждайки разрушителните последици от поредната нощ без достатъчно сън.
