Читать «Непрогледност» онлайн - страница 18

Към четири часа следобед Лори забави темпото. Работата й беше много и напрегната, и това започна да й се отразява. Когато телефонът позвъня за стотен път, тя отговори с уморен глас. Щом разбра, че се обажда госпожа Санфорд, секретарката на доктор Бингам, по рефлекс се изпъна на стола. Шефът й не я търсеше всеки ден.

— Доктор Бингам иска да говори с вас в кабинета си, ако ви е удобно — рече госпожа Санфорд.

— Идвам веднага — отговори Лори.

Усмихна се на думите на госпожа Санфорд: „Ако ви е удобно“. Познаваше добре доктор Бингам — той сигурно й бе казал: „Доктор Монтгомъри да дойде веднага!“, а тя бе „редактирала“ думите му. По пъти Лори напразно се опитваше да се сети защо ли я вика.

— Заповядайте! — Госпожа Санфорд погледна Лори над очилата си и й се усмихна.

— Затворете вратата! — заповяда Бингам, щом видя Лори в кабинета си. Той седеше на голямото бюро. — Седнете!

Лори се подчини. Сърдитият тон на Бингам бе първото предупреждение за това, което предстоеше. Тя веднага разбра, че не я викат за похвала. Проследи с поглед Бингам, който си свали очилата с метална рамка и ги сложи върху тефтера си. Дебелите му пръсти извършиха движението с изненадваща сръчност.

Лори разглеждаше лицето на шефа си. Стоманеносините му очи гледаха студено. Едва се виждаше паяжината от тънки капиляри по върха на носа му.

— Нали знаете, че имаме прессекретар? — започна Бингам, гласът му бе саркастичен и гневен.

— Да, разбира се — отговори Лори, когато той зачака.

— Тогава сигурно знаете и че само госпожа Донатело може да дава информация на средствата за масова информация и обществеността.

Лори кимна.

— Не може да не знаете също така, че освен мен целият персонал в Службата трябва да пази за себе си личното си мнение за работата тук.

Лори не отговори. Все още не разбираше накъде бие Бингам. Внезапно той скочи от стола и започна да се разхожда зад бюрото.

— Не съм убеден, че разбирате едно нещо: съдебният лекар носи голяма обществена и политическа отговорност. — Бингам спря да се разхожда и погледна Лори. — Разбирате ли какво ви говоря?

— Да, струва ми се — каза тя, но сякаш все още й се изплъзваше нещо важно от разговора. Нямаше представа какво е породило тази филипика.

— Не е достатъчно да ви се струва — изсумтя Бингам, като се облегна на бюрото си, вперил свиреп поглед в нея.

Най-много от всичко Лори искаше да запази спокойствие. Не желаеше да показва чувствата си. Мразеше подобни ситуации. Не я биваше никак за сблъсъци.

— Нещо повече — каза гневно Бингам, — тук са недопустими нарушенията на правилника за поверителната информация. Ясно ли е?

— Да — отговори Лори, като се опитваше да сдържи сълзите си. Не беше ядосана, нито натъжена, само разстроена. След като напоследък бе свършила толкова много работа, едва ли заслужаваше подобна тирада. — Мога ли да ви попитам за какво точно става дума?

— Много естествено — отсече Бингам. — Към края на моята пресконференция за убийството в Сентръл Парк един от репортерите стана и започна да ми задава въпрос, като заяви, че според вас Службата е допуснала грешки по този случай. Наистина ли сте казали подобно нещо на репортера?