Читать «Непрогледност» онлайн - страница 20

Донякъде стъписана, тя осъзна за пръв път, че не иска да става началник. До този момент винаги се бе старала да изпъква — и в колежа, и в медицинския институт — да искаш да станеш шеф също се включваше в програмата на отличниците. За Лори старанието да се отличи бе нещо като бунт, опит да накара баща си, великия сърдечен хирург, най-после да я признае. Но нищо не се получи. Вече знаеше, че никога няма да може да замени в сърцето на баща си по-големия си брат, който умря в крехката възраст деветнадесет години.

Лори въздъхна. Депресията не бе обичайно състояние за нея и фактът, че бе изпаднала дотам, още повече я потискаше. Не бе предполагала, че е толкова чувствителна към критика. Може би бе просто нещастна и досега, но претрупана с работа, не го бе съзнавала.

Забеляза, че червената светлина на телефонния й секретар мига. Първо не й обърна внимание, но колкото повече се стъмваше в стаята, толкова по-настоятелно ставаше мигането. След като погледа светлинката още десетина минути, любопитството й надделя и тя изслуша записа. Беше се обадила майка й, Дороти Монтгомъри, и я молеше да й звънне веднага щом се прибере.

— О, добре! — каза си Лори на глас и се замисли дали да го направи.

Знаеше как майка й й играе по нервите дори когато беше в добро настроение. Не бе готова да поеме още една доза майчински натяквания и съвети, които не е искала. Лори изслуша още веднъж записа и след като се убеди, че гласът на майка й издава истинска загриженост, се обади. Дороти вдигна веднага.

— Слава богу, че звънна — рече задъхано тя. — Не знам какво щях да правя иначе. Мислех дали да не ти изпратя телеграма. Утре вечер съм поканила гости и искам да дойдеш. Да се запознаеш с един човек.

— Майко! — отвърна Лори вбесена. — Не съм сигурна, че ставам за гости. Имах лош ден.

— Глупости! — възкликна Дороти. — Тъкмо затова трябва да излезеш от този свой ужасен апартамент. Чудесно ще си прекараш. И ще ти се отрази добре. Човекът, с когото искам да те запозная, се казва Джордан Шефилд, лекар е. Превъзходен офталмолог, известен по целия свят. Баща ти ми каза. И най-важното: наскоро се е развел, жена му била ужасна.

— Не искам да ми уреждаш среща с непознат — каза Лори с раздразнение.

Не вярваше на ушите си — майка й не само не обърна никакво внимание на душевното й състояние, но и се опитваше да я подреди с някакъв разведен очен лекар.

— Време е вече да срещнеш някой подходящ човек — не отстъпваше Дороти. — Така и не разбрах какво намираше в този Шон Макензи. Мързелив хулиган, влияеше ти много зле. Така се радвам, че накрая скъса с него завинаги.

Лори извърна очи в отчаяние. Няма що, днес майка й бе в страхотна форма. Дори в това, което казваше, да имаше известна истина, точно сега Лори не искаше да го чува. След колежа се срещаше от време на време с Шон. Още от самото начало връзката им бе бурна. И макар че не беше точно хулиган, той й харесваше именно с чара си на декласиран човек, с мотоциклета си и с лошото си поведение. Беше време, когато неговата „артистична“ душа вълнуваше Лори. Преди години дори се бе разбунтувала дотам, че опитаха заедно наркотици. Но сега се надяваше, че поредното им скъсване ще бъде последно.