Читать «Последната битка на Сандокан» онлайн - страница 5

Спря за момент на ръба на отвесната скала, обгърна с орловия си поглед повърхността на море го, което сега бе гладко и блестящо като огледало, и се загледа на изток.

— Там е — промълви той след няколко мига съзерцание. — Странна съдба, ти, която ме тласкаш натам, кажи ми дали ще бъдеш гибелна за мен? Кажи ми дали тази жена с лазурни очи и златни коси, която всяка нощ смущава съня ми, ще ми донесе нещастие?…

Тръсна глава, сякаш искаше да отпъди лошите си мисли, после заслиза бавно по една гясна стълба, изсечена в скалата, която водеше до пясъчната ивица.

В подножието на стълбата го чакаше Яниш.

— Всичко е готово — каза той. — Наредих да подготвят двата най-здрави кораба от нашата флота, като ги подсилят с две големи бомбарди…

— А.хората?

— Всички отряди с началниците си са строени на брега. Остава само да избереш най-добрите.

— Благодаря ти, Яниш.

— Няма защо да ми благодариш, Сандокан, може би съм подготвил твоята гибел.

— Не се страхувай, брате мой, куршумите бягат от мен.

— Бъди разумен, много разумен!

— Ще бъда и ти обещавам, че след като видя онова момиче, ще се върна тук.

— Проклета да бъде тази жена! Бих удушил оня пират, който я видя пръв и ти разказа за нея.

— Ела, Яниш.

Прекосиха една еспланада, защитена от големи бастиони, на която имаше разположени тежки оръдия, насипи и дълбоки ровове, и стигнаха до брега на залива, в който се намираха дванадесет или петнадесет платноходни кораба, наречени прао.

Пред дълга редица колиби и солидни постройки, прилични на складове, бяха строени триста мъже, които чакаха само команда. за да се втурнат като цял легион демони към корабите и да всяват ужас по всички морета на Малайския архипелаг. Какви мъже и какви бойци само!

Тук имаше малайци, по-скоро ниски на ръст, силни и пъргави като маймуни, с квадратно и кокалесто лице, с тъмна кожа, хора. прочути със своята смелост и жестокост; батиаси, с още по-тъмна кожа, известни с влечението си към човешко месо, макар вече цивилизовани; даяки от близкия остров Борнео, високи на ръст, с хубави черти, прочути със своите кланета, заради които бяха наречени главорези; сиамци, с ромбоидно лице и очи с жълтеникави отблясъци; кохинхинци с жълта кожа и глава, украсена с дълга опашка от коси; имаше още индуси, бугиси, явайци. тагали от Филипините и накрая негритоси с огромни глави и отблъскващи черти.

Когато се появи Малайския тигър, дългата пиратска редица трепна, всички очи запламтяха, всички ръце се вкопчиха в оръжието.

Сандокан огледа със задоволство своите тигри( — той наистина обичаше да ги нарича така — и каза:

— Патан, излез напред.

Един малаец, по-скоро висок на ръст, с мощни крайници и мургава кожа, облечен само с една червена фустанелка, украсена с няколко пера, излезе напред с онова поклащане в походката, характерно за мъжете на морето.