Читать «Последната битка на Сандокан» онлайн - страница 7

Освен това бяха наредили да се построи палуба на всички кораби, на бордовете да се отворят дупки за веслата, да се махне балансьора и едно от двете кормила на прао, защото тези съоръжения можеха да затруднят абордажите.

Макар че двата пиратски кораба се намираха още далеч от Ромадските острови, към които се предполагаше, че е насочила платна джонката, забелязана от КилиДалу, щом се разнесе вестта за присъствието на този кораб, пиратите се заловиха веднага за работа, за да бъдат готови за сражението.

Двата топа и двете бомбарди бяха най-грижливо заредени, на палубата наредиха голям брой гюллета и ръчни гранати, а освен това — пушки, секири, абордажни саби; на фалшбордовете бяха закачени абордажните куки, които трябваше да бъдат хвърлени върху такелажа на неприятелския кораб.

Като свършиха всичко това, тези демони, в чиито очи вече гореше жаждата за бой, застанаха да наблюдават — едни по парапета на фалшбордовете, други — покатерени на въжените стълбици, трети — яхнали рейте; всички бяха нетърпеливи да открият джонката, която обещаваше богата плячка, защото такива кораби обикновено идваха от пристанищата на Китай.

Сандокан сякаш споделяше тревогата и безпокойството на своите хора. Крачеше нервно от носа до кърмата, наблюдавайки безкрайната водна шир и стискаше някак гневно златната дръжка на скъпия си ятаган.

В десет часа сутринта Момпрацем вече се губеше от хоризонта, но морето беше още пусто.

Не се виждаше нито един риф, ни стълб дим от параход, ни бяла точка, която да показва близостта на платноход.

Силно нетърпение бе овладяло вече екипажите на двата кораба: пиратите се качваха и слизаха по палубните съоръжения, като ругаеха, щракаха затворите на пушките, показваха блестящите остриета на отровните си крисове и на ятаганите.

Малко след дванадесет часа от върха на гротмачтата изведнъж долетя глас:

— Хей! Гледай към подветрената страна!

Сандокан прекъсна разходката си. Огледа бързо палубата на своя кораб, хвърли бърз поглед и към кораба, командуван от Джиро-Батол, и накрая изкомандува:

— Смели тигри, всеки на своя боен пост!

Пиратите, които се бяха покатерили по мачтите, за миг се спуснаха на палубата и заеха определените им места.

— Морски паяк — обърна се Сандокан към оня, който бе останал на мачтата да наблюдава, — какво виждаш?

— Платно, Тигре.

— Джонка ли е?

— Платно на джонка, не се лъжа.

— Бих предпочел европейски кораб — измърмори Сандокан, като сбърчи чело. — Никаква омраза не ме тласка към хората на Небесната империя. Но кой знае… — Започна отново да се разхожда и не каза повече нищо.

За половин час двата пиратски кораба изминаха пет възела, след което се чу пак гласът на Морския паяк.

— Капитане, джонка е — извика той. — Внимавайте, защото ни забеляза и завива на борд.