Читать «Измама» онлайн - страница 9

Бизнесът беше поет от Джеърд, когато той беше едва деветнайсетгодишен. Той успя да спаси единствения кораб, който беше останал на компанията. Беше заложил огърлицата на майка си, за да осигури парите, от които се нуждаеше, за да поднови бизнеса. Нито един член на семейството не му беше простил за изненадващата липса на чувства — включително и майка му. Всъщност тя беше споменала този случай едва на смъртния си одър преди две години. Джеърд беше огорчен и не беше в състояние да й напомни, че тя се беше възползвала от разцъфтяването на семейния бизнес така, както и другите членове на фамилията.

От този единствен кораб Джеърд беше успял да изгради наново империята „Флеймкрест“. Искрено се надяваше, че няма да му се наложи да повтори този подвиг, когато се върне от безразсъдното приключение, в което се беше впуснал.

— Трудно ми е да повярвам, че най-сетне загубеното богатство на фамилията се намира в ръцете ни. — Тадеус здраво стискаше юмруци, толкова силно беше вълнението му.

— Ние вече притежаваме едно съкровище — отбеляза Джеърд. — Не се нуждаем от откраднатото съкровище на капитан Джек и неговия партньор Едуард Йорк, което те заровили на онзи проклет остров преди сто години.

— Съкровището не е било откраднато — прогърмя гласът на Магнус.

— Ако пожелаете, ще си спомните, сър, че прапрадядо ми е бил пират, който живял предимно в Западните Индии. — Веждите на Джеърд отскочиха нагоре. — Никак не е вероятно той и Едуард Йорк да са се сдобили с богатството по честен път.

— Капитан Джек не е бил пират — каза Тадеус доста свирепо. — Той е бил верен поданик на короната, чиито плавания са били нареждани от високо място. Съкровището било честен откуп, придобит от испански кораб, за бога.

— Интересно щеше да бъде, ако можехме да чуем версията на испанците — отбеляза Джеърд.

— Ба! — изсумтя Магнус презрително и очите му гневно засвяткаха. — Те са виновни за положението на нещата. Ако не бяха се впуснали да ги преследват, капитан Джек и Едуард Йорк нямаше да бъдат принудени да закопаят съкровището на онзи проклет остров и ние нямаше да се скитаме тук тази вечер и да се чудим как да стигнем дотам.

— Да, сър. — Гласът на Джеърд изразяваше умора и досада. Беше чувал тези думи вече стотици пъти. И те винаги го бяха отегчавали.

— Единственият истински пират между тях е бил Йорк — продължи да настоява Магнус. — Този предател, този измамник, този убиец, този безчестен рицар, който предал твоя прапрадядо на испанците! Само Божията милост и намеса позволили на капитан Джек да избегне капана.

— Всичко това се е случило преди стотина години. Не знаем със сигурност дали Йорк е предал капитан Джек — тихо възрази Джеърд. — Във всеки случай, сега това няма особено значение.

— Разбира се, че има — изстреля в отговор Магнус — Ти си наследник на горди хора, моето момче. Твой дълг е да намериш изгубеното съкровище. То ни принадлежи и ние имаме право да предявим исканията си.

— Нали ти си новият Пазител, моето момче — каза Тадеус сериозно.

— Проклятие! — Джеърд сдържа дъха си. — Това са само куп глупости и вие го знаете.