Читать «Измама» онлайн - страница 199

— Гифорд подхранваше омразата към семейството на съпруга ви, която гореше у него, защото тя беше единственото, към което можеше да се придържа — каза Деметриа. — А аз позволих на гнева да се събира у него, защото това му даваше някаква цел в живота, предизвикваше у него чувство за гордост. Не знаех какво може да му се случи, ако интересът му към изгубеното съкровище заглъхне. Страхувах се, че може да се пристрасти към хазарта.

— Разбира се, ние дори не се надявахме, че ще успее да се сдобие с другата половина на картата — каза Констънс. — Но когато преди три години той каза на Деметриа, че има план за нейното намиране, тя не знаеше какво да направи. И се съгласи с плана му.

— И това стана двигател на по-нататъшните събития — призна Деметриа. — Следващото, което се случи, беше, че Чилхърст ме помоли да се омъжа за него. Предложението ме шокира, но после ми хрумна, че може би няма да е чак толкова лошо.

— Тя реши, че по този начин ще си осигури финансовата стабилност и положение в обществото — каза Констънс.

Деметриа се усмихна горчиво.

— А и Чилхърст не приличаше на мъж, който ще иска особено много от съпругата си. Не мислех, че притежава страстна натура, нали разбирате. Само един единствен път той ме изненада със страстна целувка. Аз не успях да му отвърна със същото, но той не изглеждаше обиден. Смятах, че тези неща никак не го интересуват.

— Аз бях тази, която проумя, че бракът между тях няма да се осъществи — прошепна Констънс. — Ясно беше, че Чилхърст няма намерение да прекарва много време в Лондон, Той не се интересуваше от градския живот. А аз се ужасявах, че двете можем да бъдем разделени месеци наред.

— И тогава, един следобед, той ни завари заедно в спалнята и това беше краят на историята — каза Деметриа тихо.

Приятно чувствено вълнение подсказа на Олимпия, че Джеърд е наблизо. Обърна се и видя, че е застанал на прага на библиотеката. Сърцето й подскочи, както ставаше винаги в такива случаи.

Той изглеждаше точно така, както беше изглеждал първия път, когато се беше появил в тази библиотека, помисли си тя: опасен и вълнуващ като мъж, който току-що е излязъл от древна легенда.

Погледът на Джеърд срещна нейния и той се усмихна разбиращо. А после каза на всички в стаята:

— Добър ден.

Не бе повишил глас, но всички в стаята моментално замълчаха и вдигнаха към него изпълнени с очакване погледи. Когато прикова вниманието им, Джеърд влезе и отиде до бюрото си. Отвори бележника си и надникна в него. Вълнението в библиотеката беше осезаемо.

— Е, сине? — попита нетърпеливо Магнус. — Направи ли необходимото?

— Взех решение, което, вярвам, ще заинтересува всички ви. — Джеърд обърна една страница на бележника си. — Уредих един от нашите кораби да замине за Западните Индии след две седмици.

— Добре.

Тадеус се усмихна, а в очите му светеше радостно предчувствие.

— Корабът ще бъде командван от един от най-опитните и най-предани мои служители — капитан Ричърдс. Всички, които искат да търсят съкровището, могат да се качат на борда — каза Джеърд. — Предполагам, че това се отнася най-вече за Сийтън, моите братовчеди и, много вероятно, за баща ми и чичо ми.