Читать «2-Под този мъж» онлайн - страница 33

– Сарказмът не ти отива, жено. – Хвърля ми много надменен поглед, но не ми пука. Тази жена е измамна кучка. Внезапно се изпълвам с решителност, но донякъде съчувствам на Джеси. Наистина ли мисли, че тя му е приятелка? Да споделя ли присъдата си? – Какво искаш да правиш днес? – пита той.

О, мамка му! Трябва да се видя с Дан днес и не мога да взема Джеси с мен. Как би изглеждало това? Не мога да представя Джеси на Дан. Би било истинска катастрофа, като се има предвид колко е покровителствен Дан като по-големия брат, а също и как Джеси има навика да тъпче наред мъжете около мен. Как ще разиграя това?

– Е, има само едно нещо, което трябва... – Телефонът на Джеси започва да звъни и прекъсва изявлението ми.

– Проклятие! – ругае той, вдига ме от скута си и ме поставя на леглото. Става, вдига телефона и излиза от стаята. – Джон? – Изглежда малко нетърпелив.

Лежа на леглото и премятам в ума си начините, по които мога да му съобщя, че трябва да изляза и да се видя с Дан. Той ще разбере.

– Трябва да отида в имението – казва рязко, когато влиза отново в стаята и се отправя към банята.

Отново? Не съм го питала какво го отвлече там снощи, а и забелязвам, че Кейт не е отговорила на обажданията ми.

– Всичко наред ли е? – питам. Той изглежда бесен.

– Ще бъде. Приготви се!

„Какво?“

О, не! Няма да отида на това място! Все още не съм се примирила с него. Чувам, че Джеси пуска душа, и скачам, за да отида и да обясня, но той вече е под водата. Усмихва се многозначително и ми дава знак да се присъединя. Влизам и грабвам гъбата и душгела, но той ги взима от мен, обръща ме и започва да ме мие. Стоя тихо и търся подходящ начин да се измъкна от ситуацията, докато Джеси бавно прокарва гъбата по тялото ми. Със сигурност няма да изпадне в ярост от нежеланието ми.

– Джеси?

Целува рамото ми.

– Ава?

– Наистина не искам да ходя – изтърсвам, а после се смъмрям, че не съм достатъчно тактична.

Той спира с кръговите движения за малко, а после продължава.

– Може ли да попитам защо?

Не може да е толкова дебелокож, че да задава този въпрос.

– Не можеш ли просто да ми дадеш малко време, за да свикна? – питам неспокойно, докато умствено го умолявам да разбере и да бъде разумен.

Той въздъхва, прегръща ме през раменете с една ръка и ме придърпва към себе си.

– Разбирам – казва и целува слепоочието ми. – Няма да го отбягваш вечно, нали? Все още искам да направиш дизайна за новите ми спални.

Шокирана съм от проявената търпимост. Няма въпроси, няма тъпчене или вразумяващо чукане, просто съгласие. Да не сме обърнали нова страница? Това е добре, а колкото до разширението, не бях се замисляла, но той е прав. Не мога да го отбягвам вечно.

– Не. Ще трябва да идвам и да надзиравам работата, щом довършим дизайна.

– Добре.

– Какво става в имението?

Той пуска раменете ми и започва да мие косата ми с мъжкия си шампоан.

– Снощи се появи полиция – казва напълно незаинтересовано.

Цялата се напрягам.