Читать «2-Под този мъж» онлайн - страница 35

Трябва да се въздържа да споменавам Сам. Не мога да си представя Дан да се зарадва на такава информация. Внезапно си спомням, че не съм пила хапчето си, и започвам да ровя в чантата си.

– Все още е Кейт – казвам небрежно. Откривам хапчетата, вадя едно и го изпивам с малко вода. През чашата наблюдавам как Дан изпада в дълбок размисъл. Трябва да го измъкна моментално от него. – Ами ти? Има ли жени около теб? – питам с вдигната вежда и заменям водата с кафе.

– Не – отвръща и се усмихва самодоволно той. – Поне нищо постоянно.

Готова съм да му изнеса лекция за това, че е сваляч, когато телефонът ми започва да танцува по масата и от него зазвучава песента на „Темпър Трап“4 Sweet Disposition5. Усмихвам се. Телефонните му маниери не са се подобрили.

Едва един следобед е. Мислех, че ще мине повече време, но може би е все още в имението и просто ме проверява.

– Хей, обичам тази песен – възкликва Дан. – Остави го да звъни! – започва да припява с телефона.

Смея се.

– Трябва да отговоря. – Напускам масата с телефона, а Дан остава със смръщено чело. Знам, че ще бъде подозрителен заради това, че излизам извън заведението, за да отговоря. Ще кажа, че е Кейт.

Излизам навън на слънце.

– Здравей! – казвам весело.

– Къде си, мамка му? – изревава той по телефона.

Отдръпвам телефона от ухото си, за да спася тъпанчетата си.

– С брат ми съм, успокой се!

– Да се успокоя? – изкрещява. – Прибирам се у дома, а ти си избягала!

– Мамка му! – прошепвам на себе си, но не достатъчно тихо.

– Внимавай с шибания език!

Поглеждам към небето с отчаяние.

– Не съм избягала. Дойдох да се видя с брат си. Той се върна от Австралия – заявявам спокойно. – Трябваше да се видя с него вчера, но се оказах ангажирана другаде. – Не искам да съм саркастична, но се получава естествено.

– Извинявам се, че съм ти причинил неудобство – съска той.

– Моля?! – Зашеметена съм от неговата враждебност.

– Колко ще се бавиш? – пита, а тонът му не се е променил. Все още звучи като прасе.

– Казах, че ще прекарам деня с него.

– Денят! – изкрещява. – Защо не ми каза?

Защото знаех, че ще го смажеш!

– Телефонът ти ме прекъсна и ти беше отклонен с проблеми в имението – изплювам.

По линията настъпва мълчание, но все още чувам тежкото му дишане.

– Къде си? – продължава. Тонът му не е толкова раздразнителен.

– В едно кафене.

– Къде?

Няма никакъв шанс да му кажа. Ще се появи, знам го, а после ще трябва да обяснявам на Дан кой е и откъде се е появил.

– Няма значение. Ще се върна при теб по-късно.

Мълчание. Аз чакам и накрая го чувам да въздиша.

– Върни се при мен, Ава! – Определено е искане.

– Ще се върна.

Мълчанието отново застава между нас и изведнъж си спомням за качествата на Джеси, които ме подлудяват. Наистина ли искам това отново?

– Ава?

– На телефона съм.

– Обичам те – казва той тихо, но напрегнато. Знам, че му се ще да избухне и вероятно да ме замъкне обратно в „Луссо“, но не може да го направи, след като не може да ме открие.

– Знам, Джеси. – Затварям и въздишам изтощено. Започва да ми се иска да не знаех за алкохолния му проблем, защото сега се тревожа до полуда да не го тласна към друга пиянска сесия. Винаги съм смятала, че знанието е сила, но в момента съм склонна да се съглася, че невежеството е блаженство. Така щях да мога да затворя и да мисля, че е неразумен властен маниак, и да съм доволна, че съм го оставила да кипи. Но сега знам, че съм затворила, и се тревожа, че просто съм размахала пословичната бутилка водка пред носа му.