Читать «2-Под този мъж» онлайн - страница 20

Той посяга надолу и издърпва боксерките догоре.

– Ще отида в болницата – казва. – Ако искаш, ще отида.

Мръщя му се.

– Няма да ме накараш да падна в краката ти от благодарност, като се съгласиш да ти прегледат ръката – казвам рязко.

Очите му се присвиват леко от грубостта ми.

– Няма да обърна внимание на лошия ти тон.

– Трябва да те нахраня – прошепвам и се обръщам да изляза от стаята, като оставям Джеси да облече анцуга и тениската.

1 Игра на думи – bath – вана и bat – прилеп. – Бел .прев.

Четвърта глава

След душ и преобличане в стаята за гости се отправям надолу и намирам Джеси в безсъзнание на дивана. Известно време наблюдавам лекото вдигане и спускане на широките му гърди. Въпреки очевидното му изтощение, очите ми са доволни. Телефонът ми иззвънява рязко и ме изтръгва от бляновете ми. Бързо го откривам и вдигам, без да си давам труда да погледна екрана.

– Ало?

– Ава?

– Дан! – След всичко станало съм забравила, че трябва да се видя с него днес. Толкова е хубаво да чуя гласа му. – Къде си?

– Тъкмо слизам на „Юстън“2.

– Как са мама и татко?

– Разтревожени – заявява решително.

– Няма нужда да са.

– Да, но са. Аз също. Къде си?

„Мамка му!“

– У Кейт – лъжа. Няма да говори с нея, нито пък ще я посети, така че няма как да открие, че лъжа. Освен това мама знае, че би трябвало да съм у Кейт, и съм сигурна, че му го е казала.

При споменаването на Кейт настъпва мълчание.

– Разбирам – казва той кратко. – Все още ли си там?

Усещам напрежение в гласа му. Не са се виждали от години, но времето, както изглежда, не е лечител.

– Само временно, Дан. Търся си нещо, даже в момента.

– Говорила ли си с онзи кретен, твоя бивш? – пита, а ядът в гласа му е осезаем.

– Не, но чух, че поддържа връзка с мама и тате. Много мило от негова страна.

– Шибан идиот! Трябва да поговорим за това. Мама ми разказа за малкия разговор, който е провела с Мат. Знам, че той е змия, но тя се тревожи.

– Обадих се – защитавам се.

– Да, знам също, че не си ù казала всичко. Какъв е този нов мъж?

Замръзвам насред крачка. Добър въпрос.

– Дан, има някои неща, които не можеш да кажеш на родителите си.

– Да, но можеш да кажеш на брат си.

– Мога ли? – изтърсвам. Силно се съмнявам. Големият ми брат вероятно би се присъединил към татко в кардиологичното отделение. Това е причината да не отида в Нюкий – разпит и натякване. В един момент ще трябва да ги изтърпя, но не е нужно да е точно сега. Никога не съм била по-доволна, че родителите ми живеят толкова далеч.

– Да, можеш. Е, кога ще те видя? – пита той малко по-радостно.

Да ме види или да ме изстиска за информация?

– Утре?

– Мислех, че ще се видим днес – казва. Изглежда разочарован.

Аз също съм. Наистина искам да го видя, но от друга страна – не искам.

– Съжалявам. Търся си квартира и имам да довършвам купища скици – отново лъжа, но не бих могла да събера сили да изглеждам нормално за толкова кратко време. Може би до утре ще съм се измъкнала от тази дупка на депресия и несигурност. Много силно се съмнявам, но поне имам време да опитам.