Читать «2-Под този мъж» онлайн - страница 19

– Беше.

Отново ме поглежда.

– Просто исках да останеш. Бях смаян, когато ми каза, че имам хубав хотел – усмихва се леко и аз се чувствам глупаво. – Нещата станаха доста бързо. Не знаех как да ти кажа. Не исках да избягаш отново. Ти. Продължаваше. Да. Бягаш.

– Но не стигнах далеч, нали?

– Щях да ти кажа. Не трябваше да идваш в имението така. Не бях подготвен, Ава.

Очевидно. Всеки път, когато бях в предполагаемия хотел, бях придружавана или затваряна в кабинета на Джеси. Сигурна съм, че хората са били предупредени да не говорят с мен и никой да не доближава Джеси, когато съм с него. Но той е прав. Нещата наистина станаха доста бързо, но това няма нищо общо с мен. Боже, има толкова много теми, за които да говорим. Толкова много въпроси. Гадното малко същество, което Джеси удари в имението, имаше да каже някои доста интересни неща. Имал ли е връзка Джеси със съпругата му?

Въздъхвам.

– Излизай! Сбръчкваш се – вдигам кърпа и той също въздиша, след което се измъква от ваната, подпрян на здравата си ръка. Прокарвам кърпата по тялото му, а той ме наблюдава внимателно.

Ъгълчетата на устните му се вдигат леко в подобие на усмивка, когато стигам врата му.

– Преди няколко седмици аз лекувах твоя махмурлук.

– Обзалагам се, че главата ти дрънчи много по-силно от моята. – Отказвам да се отдам на спомените и увивам кърпата около кръста му. – Храна, а после болница.

– Болница? – изтърсва той със стреснат глас. – Не ми трябва болница, Ава.

– Ръката ти – пояснявам. Вероятно мисли, че искам да го настаня в болница.

Виждам, че ме е разбрал, защото вдига ръката си, за да я огледа. Кръвта е отмита, но все още изглежда гадно.

– Добре е.

– Не съм убедена.

– Ава, няма нужда да ходя в болницата.

– Не ходи тогава! – обръщам се и влизам в спалнята.

Той ме следва и се срива в края на леглото. Наблюдава ме как изчезвам в огромното гардеробно помещение. Ровя из вещите му и намирам сив анцуг и бяла тениска. Нуждае се от нещо удобно. Взимам някакви боксерки от чекмеджето му и се връщам. Откривам го проснат на леглото. Качването по стълбите и ваната са го довършили. Не мога да си представя толкова силен махмурлук.

– Ето, облечи тези! – Поставям дрехите на леглото до него и той се обръща да огледа избора ми с тежка, уморена въздишка.

Когато не прави никакъв опит да се облече, вдигам боксерките му и коленича пред него, като ги държа при краката му. Правил е това с мен много пъти. Чуквам глезена му и той се вдига от леглото и гледа надолу към мен. Лек блясък се появява в очите му. Още един познат знак.

Мълчаливо вдига крака, за да мога да му обуя боксерките, но кърпата му пада, когато съм на половината път нагоре по тялото му, и аз се озовавам с лице пред огромния му възбуден член.

Пускам боксерките и отскачам назад от него, сякаш може да ме изгори или нещо такова. Значи не всичко у него е пречупено, мисля си, като се опитвам да не му обръщам внимание. Хвърлям бърз поглед нагоре към него и за първи път очите му искрят, но аз не се нуждая от това сега, въпреки че тялото ми е напълно несъгласно с ума ми. Боря се с порива да го бутна на леглото и да го яхна. Няма да рискувам да отклоня и двама ни със секс. Има много неща, за които да говорим.