Читать «2-Под този мъж» онлайн - страница 15

Той проследява погледа ми до ръката си и поклаща глава. Това е странно. Нещата никога не са били такива помежду ни. Никой от нас не знае какво да каже.

– Кога пи за последно? – питам. Това е глупав въпрос, но трябва да кажа нещо.

Отпива от водата и се срива обратно на дивана. Коремните му мускули изглеждат по-релефни от загубата на тегло.

– Не знам. Кой ден е днес?

– Събота.

– Събота? – пита и е очевидно шокиран. – Мамка му!

Приемам, че му се губи много време, но не е възможно да е бил в този апартамент пет дни и само да е пил. Със сигурност щеше да е мъртъв, нали?

После мълчанието отново се спуска и аз се озовавам пак на стола срещу него – въртя палци и ровя в ума си за нещо, което да кажа. Мразя тази ситуация. Обикновено не бих се замислила дали да се хвърля върху му, да увия ръце около него и да му позволя да ме обгърне напълно. Но той изглежда толкова крехък в този момент, което е глупаво, като се има предвид високото му мускулесто тяло. Моят силен немирник се е превърнал в трепереща купчина. Това ме убива. Този мъж не е мъжът, в когото се влюбих. Това ли е истинският Джеси?

Той сяда и върти чашата в ръцете си замислено. Познатият признак, че зъбните колелца се въртят в ума му, е утешителен. Това е нещо дребно, което разпознавам, но не мога да търпя мълчанието.

– Джеси, мога ли да направя нещо?

Той въздъхва.

– Има много неща, които можеш да направиш, Ава. Но нямам правото да искам да направиш нито едно от тях. – Не поглежда към мен.

– Искаш ли душ? – питам тихо.

Той се навежда напред и трепва.

– Да.

Гледам го как се мъчи да се изправи на крака и се чувствам като студенокръвна гад, задето не му помагам, но не знам дали би приел, а и не съм сигурна, че мога. Атмосферата между нас е толкова мъчителна.

Когато става, одеялата падат в краката му и той поглежда надолу към голото си тяло.

– Мамка му! – изругава и се навежда, за да вдигне едното. Увива го около кръста си и се обръща към мен. – Съжалявам – казва и свива рамене.

Съжалява?

Сякаш не съм виждала всичко това и преди. Много пъти при това. Според неговите думи няма място по тялото ми, което да не е покорил.

Раменете ми увисват и аз въздъхвам, когато тръгвам с него нагоре по стълбите към основната спалня. Отнема време и през целия път сме обгърнати от неловко мълчание, но накрая стигаме.

– Дали една вана няма да ти се отрази по-добре? – питам, като влизам напред в банята. Изглежда изтощен след катеренето на стълбите, така че няма да е забавно да стои под душа. Едно добро накисване във ваната вероятно ще помогне.

Отново свива рамене.

– Предполагам.

Пускам гигантския смесител, подлагам ръка под струята, нагласявам, докато температурата става подходяща. С всички сили се опитвам да не мисля за разговори във ваната и за факта, че Джеси е самопровъзгласил се Батман1, но само когато съм там с него.