Читать «2-Под този мъж» онлайн - страница 14

Умът ми се връща към неделята и нещата, които той ми каза. Ти си шибана съблазнителка, Ава. Нуждаех се от теб, а ти ме напусна. И после го напуснах... отново. Затварям лаптопа отчаяно и го слагам на масата. Едва десет часът е, но аз съм напълно изтощена. Не искам да си лягам в леглото горе, за да съм наблизо, ако случайно Джеси се събуди, затова събирам няколко възглавници, подреждам ги на пода до него и се настанявам с глава на дивана. Започвам да галя космите на една от загорелите му ръце. Допирът ме успокоява и не след дълго очите ми натежават и аз се отнасям.

Трета глава

– Обичам те.

Слабо усещам дланта му, която държи тила ми, а пръстите му се движат из косата ми. Усещането е толкова успокояващо... толкова приятно. Отварям очи и срещам по-мътнозелените езера, които познавам толкова добре.

Скачам на крака и удрям глезена си в масичката за кафе.

– Мамка му! – изругавам.

– Внимавай с езика! – гълчи ме той, а гласът му е дрезгав.

Стискам глезена си, но тогава се събуждам напълно и си спомням къде съм. Пускам крак и обръщам поглед към дивана. Джеси е полуседнал и изглежда ужасно, но поне е буден.

– Ти си буден! – извиквам.

Той трепва и стиска глава със здравата си ръка.

„О, мамка му!“

Сигурно има адски махмурлук, а аз съм се разпищяла като жена призрак. Отстъпвам няколко крачки назад до стола зад мен и сядам. Нямам представа какво да кажа. Нямам намерение да го питам как се чувства, това е очевидно. Няма и да го заливам с лекции за лична сигурност или за пренебрегване на здравето.

Искам да го питам дали помни скандала ни.

Искам да го питам защо не ми е казал, че притежава секс клуб или че има проблем с пиенето.

Искам да го питам дали се чуди какво правя тук и дали иска да си тръгна.

Искам да му кажа, че го обичам.

Но не го правя. Вместо това изтърсвам:

– Как се чувстваш?

И моментално ми се приисква да си бях държала устата затворена. Той въздъхва и оглежда наранената си ръка.

– Гадно – заявява рязко.

Сигурно се нуждае от течности, затова ставам и се отправям към кухнята.

– Къде отиваш? – пита той леко паникьосан и скача от дивана.

– Мислех, че се нуждаеш от вода – казвам и сърцето ми олеква малко. Виждала съм това изражение много пъти. Обикновено го следва доминиращият властен маниак, който ме приковава някъде, но не мога да се надявам на толкова много. Той няма силите да ме преследва, приковава или да властва над мен в този момент. Разочарована съм.

Джеси се задоволява с моя отговор и аз продължавам към кухнята. Поглеждам към часовника на фурната, докато вадя чаша. Осем часът. Спала съм цели десет часа. Това не се е случвало от... откакто бях за последно с Джеси.

Грабвам бутилка вода от хладилника и пълня чашата, преди да се върна. Заварвам го да седи на дивана, отпуснал глава в ръцете си, а одеялото е на купчина в скута му.

Отивам при него. Той вдига поглед и очите ни се срещат, когато му подавам водата. Той взима чашата със здравата си ръка и пръстите му обхващат моите. Отдръпвам се бързо и водата се разплисква от чашата. Не знам защо го правя, а изражението на лицето му ме кара да се чувствам безсърдечна. Той трепери страшно и се чудя дали е от това, че е спрял да пие. Сигурна съм, че четох някъде, че треперенето е симптом заедно с цял списък други признаци.