Читать «Гадателката» онлайн - страница 131

— Когато си изправен сам пред седем, не чакаш някой рефер да даде знак със знамето. Ако не бяха готови, проблемът си бе техен.

— Напълно съм съгласен. Всъщност мисля, че трябва да съм ти благодарен. В края на краищата ти ми спести усилията аз да ги убивам.

— Приемам, че не ти харесва идеята за подялба — усмихна се Вечното хлапе.

— Работя сам.

— Може би трябва да се замислиш дали искаш и да умреш сам.

— Мога да кажа същото и за теб.

— Можеш, но няма да те послушам.

— Не, предполагам, че не. Двамата доста си приличаме, ти и аз.

— Така ли мислиш?

Мъжът кимна.

— Не ми пука нито за парите, нито за момичето, както и на теб. Хора като нас живеят заради самото състезание, заради самата конкуренция.

— Или умират за нея.

— Или умират за нея — съгласи се мъжът. — Ти си Вечното хлапе, нали?

Хлапето кимна.

— Чувал съм за тебе.

— А аз не знам дали съм чувал за тебе.

Мъжът се ухили.

— Доста нов съм в бизнеса, но името ми е Джими Острието.

— Знаеш ли, чудех си дали си в тази група — Вечното хлапе махна към мъртвите ловци на глави, слънцето блестеше в оръжията им. — Но от това, което знам за теб, реших, че не си.

— Репутацията ми ме изпреварва. Поразително.

— Очаквах с нетърпение да те срещна.

— Надявах се да се видим някой ден на по чашка и да си разправяме истории — отговори Острието и въздъхна. — Но предполагам, че така е по-добре.

— Доста по-добре — съгласи се Вечното хлапе, а над главите им закръжаха лениво няколко птици.

— Забелязах, че на мен не ми каза да се връщам обратно в кораба си — рече развеселено ловецът на глави.

— Защото не искам да го направиш.

— Точно такива хора харесвам! — разсмя се Острието. — В някой друг живот бихме станали страхотни приятели.

— Е, първо ще получиш другия живот — отвърна Вечното хлапе. — И може би когато накрая се присъединя към теб, ще станем приятели в края на краищата.

— Надявам се. Закъдето ние сме се запътили, мисля, че всеки има нужда от всичките приятели, които може да спечели.

Той хвърли поглед към пансиона.

— Малкото момиче вътре ли е?

Вечното хлапе кимна.

— Сама ли е?

— Няма значение. Първо трябва да се справиш с мен, а ти няма да успееш.

— Ще видим — Острието направи крачка напред.

Вечното хлапе посегна към звуковия си пистолет, но Джими Острието направи бързо движение с лявата си ръка и три дълги грозни стрели се забиха в гърдите на Вечното хлапе. Той остана неподвижен за момент, после погледна невярващо кръвта, която започна да обагря туниката му.

— Проклет да съм — прошепна и усмивка се прокрадна на устните му. — Случи се най-после.

След това падна на земята.

Джими Острието отиде до тялото и го обърна по гръб. Дълго задържа очи върху момчешкото лице, после въздъхна и се насочи към пансиона. Направи едва две стъпки, когато Лъжекостенурката се показа на прозореца и насочи оръжието си. Чу се тих жужащ звук и Острието се строполи почти върху тялото на Вечното хлапе.

Ледения излезе на прага и огледа касапницата, последван от Мишката, Пенелопа и извънземния.

— Безсмислени загуби — промърмори Ледения.