Читать «Гадателката» онлайн - страница 133

— Ти зададе неправилен въпрос.

— И какво трябваше да попитам според теб?

Ледения погледна към Пенелопа.

— Попитай я дали Вечното хлапе щеше да живее, ако тя се бе намесила.

— Махни се оттук и ме остави на мира! — истерично извика Пенелопа.

— Моля те, Карлос — намеси се Мишката.

Ледения кимна.

— Имам да погребвам едно тяло — преди да излезе, той се обърна за секунда. — Освен това вече знам отговора.

Мишката остана отново насаме с Пенелопа.

— Е? — попита тя.

Малкото момиче, все още напрегнато, продължи да се взира в мястото, където стоеше Ледения, преди да излезе.

— Пенелопа, това вярно ли е? Можеше ли да го спасиш?

— Той искаше да умре.

— Беше готов да умре — поправи я Мишката. — Това са различни неща.

— Едно и също е.

— Не. Ако искаше да умре, нямаше да вади оръжията си срещу първите седем ловци на глави. Щеше просто да стои пред тях и да им позволи до го застрелят.

Пенелопа постепенно се успокои, но не отговори.

— Можеше ли да го спасиш? — попита отново Мишката.

— Може би — отвърна неохотно малкото момиче.

— Това не е отговор. Можеше ли да го спасиш — да или не?

— Да.

— Как?

— Като счупя прозореца точно когато Вечното хлапе се опитваше да извади оръжието си. Джими Острието щеше да се стресне и да се забави само за миг, но достатъчно дълго, за да може Вечното хлапе да го убие.

— Тогава защо не го направи?

— Не му пукаше дали ще оживее или не.

— Но на нас ни пукаше — настоя Мишката. — Първо, защото ни беше приятел и, второ, защото се нуждаем от него срещу останалите двама, които още не са пристигнали.

— Те вероятно ще го убият.

— Вероятно?

— Зависи къде щяха да стоят.

— Можеше да му кажеш къде да застане.

— Какво значение има? — попита Пенелопа. — Той не бе важен, ти си тази, която обичам. — Тя бурно прегърна Мишката и зарови лице в гърдите й. — Ти и Мариан, може би и Лъжекостенурката. Той не бе важен — тя започна да плаче. — Кажи, че не ми се сърдиш, Мишке.

Жената разсеяно погали русата главица и погледна през прозореца към труповете на улицата.

— Не ти се сърдя, Пенелопа — каза накрая тя с измъчен глас.

— И все още ме обичаш?

— Винаги ще те обичам.

— И все още сме партньори и винаги ще бъдем заедно?

Мишката въздъхна дълбоко и продължи да гали русата главица.

— Не ми отговори — обади се малкото момиче.

Мишката я прегърна силно, но не каза нищо, а по лицето й се четеше болка.

32

Спусна се нощ.

Ледения дръпна един люлеещ се стол пред входа, така че да може да види последните два кораба на фона на тъмното небе. Пенелопа спеше в салона, а Лъжекостенурката стоеше до нея, за да я пази.

Мишката, която се разхождаше неспокойно из целия пансион, най-накрая се присъедини към Ледения.

— Мислех си за това, което каза — започна тя меко.

— И?

— Тя е бягала през целия си живот. Никога не се е задържала на едно място достатъчно дълго, за да може някой да я научи кое е добро и кое лошо.

— Знам.

— Тя не е зла — добави бързо Мишката. — По принцип не иска да нарани никого. Но не знае как да действа. — Замълча за миг. — Мислела е, че върши услуга на Вечното хлапе, като го оставя да умре.