Читать «Гадателката» онлайн - страница 129

— А ако не те извика?

— Тогава никога не е имала нужда от мен.

— Радвам се, че още един освен мен разбира с какво си имаме работа тук — намеси се Ледения.

— Винаги съм знаел с какво си имаме работа — каза тържествено Лъжекостенурката. — Именно затова съм тук.

— Тогава ти си най-големият глупак от всички.

— Защо мислиш така? — попита любопитно съществото.

— Мишката не разбира какво е тя, а на Вечното хлапе не му пука. Но ти — ти знаеш и въпреки това се опитваш да й помогнеш.

— А ти защо си тук?

Ледения вдигна рамене.

— Иска ми се да зная.

— Тогава кой е по-големият глупак? — продължи Лъжекостенурката. — Аз, който разбирам мотивите си, или ти, който дори не си започнал да осъзнаваш своите?

Ледения се замисли върху тези думи.

— Може би си прав — призна кисело той.

Вечното хлапе излезе по средата на улицата.

— Вие двамата решихте ли си спора кой е по-големият глупак?

— Да — отвърна Ледения. — Мисля, че сме квит.

— Добре, тогава се прибирайте вътре.

— Не — отказа спокойно извънземният.

Вечното хлапе се обърна към него.

— Работя за Мишката и ми се плаща да защитавам малкото момиче. И тъй като днес те виждам за пръв път, мисля, че нищо не ти дължа. Отдавна чакам този момент и ако се наложи да те убия, за да имам своята възможност срещу тях, няма да се поколебая да го направя.

Мишката се изправи на входа.

— Остави го на мира. Аз ще ти кажа кого да убиеш.

— Точно така — съгласи се убиецът. — Но никой не ми казва кого да не убивам. Дори и ти.

— Е, тогава може би трябва да ти се припомни кои са лошите — тя посочи към полето зад сградите. — Врагът е ей там.

— Точно сега враг ми е всеки, който се опитва да ме спре да направя това, което искам — отвърна той.

На вратата се появи и Пенелопа, все още с Мариан в ръцете.

— Влез вътре, Костенурко. Ако не го направиш, той ще те убие.

— Щом такова е твоето желание, Гадателко — извънземният се обърна веднага и влезе в пансиона.

— Имал съм любими животни преди — отбеляза Ледения, — но никое от тях не бе толкова добре обучено.

— Стига толкова жлъч, Карлос — рече Мишката. — Ще си уредим споровете по-късно. Ще ти повторя това, което казах на Вечното хлапе: врагът е ей там.

— Вече не е — прекъсна я Вечното хлапе, когато шестима души се зададоха по прашния път на около осемстотин метра. — Ледени, махай се от улицата ми.

— Желанието ти е заповед за мен — каза иронично Ледения и прекрачи прага, като хвърли кратък поглед на север. — Между другото, не искам да нарушавам идилията ти, но изглежда още двама твои приятели се приближават от другия край на града.

Пръстите на убиеца хванаха дръжките на пистолетите.

— Колкото са повече, толкова по-весело ще е.

Изведнъж Ледения забеляза, че Мишката все още стои до него.

— По-добре влез вътре — каза й той. — Ти дори не носиш оръжие.

— Наистина ли ще го оставиш да се изправи сам срещу всичките осем?

— Казах ти и преди, че ще го направя. Освен това такова е и неговото желание.

Той проследи приближаващите хора.

— Ще са тук след около две минути — извика той на Вечното хлапе. — Надявам се, че си готов.

— Готов съм от двеста години — отговори Вечното хлапе, а хубавото му младо лице се озари от усмивка на надежда.