Читать «Гадателката» онлайн - страница 130

31

Осем ловци на глави — петима мъже и три жени, стигнаха до сградите, които оформяха малкия град, с около минута разлика един от друг. Само един се влачеше отзад, на стотина метра след другите. Останалите седем спряха срещу пансиона и впериха поглед във Вечното хлапе, който стоеше пред тях с ръце на бедрата, напълно спокоен.

— Знам кой си — обади се един от мъжете.

— Тогава знаеш и защо съм тук.

— Ти не си ловец на глави — обади се една от жените. — Нямаш никакъв интерес към момичето.

— Интересът ми към нея е същият като вашия: финансов.

— Не искаме да се бием с теб — продължи жената. — Защо просто не си отидеш, докато можеш?

— Нямам къде да отида.

— Сигурно не смяташ, че можеш да се справиш с осмина ни наведнъж?

— Изброявам само седем — отговори спокойно той. — Един от вашите приятели засега се държи доста разумно.

— Той не ми е приятел — обади се мъжът, проговорил пръв. — Но не се безпокой, ще дойде.

— Мислите да разделите наградата на седем ли? Ако ли не, нямам нищо против да отидете в едно от онези полета и да уредите нещата помежду си… А аз ще продължа да стоя тук и да чакам победителя.

— Всъщност ние го обсъдихме по междукосмическото радио и тъкмо това мислим да направим — ще останат достатъчно пари дори и да ги разделим на седем.

— Или на осем, ако желаеш да се присъединиш към нас — добави друг мъж.

— А приятелят ви, който се задава? — осведоми се любопитно Вечното хлапе. — Или двата кораба, които още не са кацнали?

— И на тях предложихме, но те отказаха. Загубата си е тяхна. И твоя, ако упорстваш да стоиш на пътя ни.

— Всичко, което аз губя, са пари. А ако вие не се върнете веднага на корабите си, ще загубите живота си.

— Ти си луд! — възкликна жената, а трима започнаха да образуват полукръг. — Наистина ли мислиш, че можеш да се справиш със седем въоръжени ловци на глави?

Вечното хлапе се усмихна убедено.

— Наистина ли мислиш, че не мога?

Докато говореше, той извади и двата си пистолета, завъртя лазерния в полукръг, а със звуковия стреляше на бързи интервали. Две жени и двама мъже паднаха на земята почти веднага, а третата жена се хвана за корема и се строполи в агония, превита на две.

Другите двама мъже извадиха пистолетите си — единия звуков, а другия старомоден метателен, и започнаха да стрелят, докато си търсеха прикритие. Вечното хлапе нито приклекна, нито потърси прикритие, просто стоеше изправен, без да обръща внимание на куршумите и звуковите вълни около себе си. Внимателно вдигна лазерния пистолет, прицели се и уби двамата. Тогава съвсем небрежно се обърна към ранената жена, прицели се между очите й, докато тя отчаяно се опитваше да хване собственото си оръжие, и стреля. Жената застина неподвижно без никакъв звук.

Едва сега осмият ловец на глави — мъжът, който се влачеше отзад, се приближи до Вечното хлапе.

— Не беше лошо — обади се той. — Никак не беше лошо.

— Доста добре, ако питаш мен.

— О, не знам — продължи небрежно мъжът. — Четирима от тях бяха мъртви и един твърде зле ранен, преди още да разберат, че битката е започнала.