Читать «Гадателката» онлайн - страница 120

— Искаме да обядваме — каза Пенелопа.

— Прекалено е късно за обяд.

— Тогава ще вечеряме — рече Мишката.

— Прекалено е рано за вечеря.

Мишката отиде до една маса и се настани.

— Ще чакаме — обяви тя и махна с ръка на Пенелопа и Лъжекостенурката да седнат до нея.

Жената се скри в стаята, от която бе излязла, и се появи отново след минута.

— Имаме само пържола.

— Каква салата предлагате? — попита Мишката.

— Вече казах, че имаме само пържола.

— Какво съдържа порцията?

— Говеждо и зеленчуци.

— Можете ли да приготвите повече, ако ви се наложи?

— Предполагам. Ще изядете ли пет килограма пържоли?

— Не. Но искам да вземете зеленчуците, които ще използвате за допълнителните порции, и да ми направите салата — обясни Мишката.

— Яли ли сте салата от картофи преди? — изсмя се дрезгаво жената.

— Не, и не смятам да опитвам точно сега. Колкото и време да ви отнеме да приготвите една проста салата, ще почакам… Всички ще почакаме.

— За мен една пържола, моля — обади се Пенелопа.

Жената посочи с пръст Лъжекостенурката.

— А то какво яде?

— Нищо, благодаря — отвърна извънземният.

Жената се извъртя на пети и напусна стаята.

— Не съм срещала място като това преди — измърмори Мишката. — Ще помислиш, че никога не са виждали извънземен.

— Вероятно повечето от тях не са — съгласи се Лъжекостенурката. — Убийствен рай е страшно изолиран свят.

— Тогава трябва да са поне любопитни.

— Опитът ми показва, че вашата раса проявява любопитството си по твърде странни начини — обясни извънземният без следа от емоция. — Това отношение не ми е непознато.

— Тогава защо рискуваш живота си, за да спасиш едната от нас? — Мишката почувства нужда да се отбранява.

— Защото тя е Гадателката — каза Лъжекостенурката, сякаш обяснява нещо очевидно на малко дете.

Внезапно пълната жена се появи отново, сложи зелена салата пред Мишката и чиния с пържола пред Пенелопа, без да каже нито дума.

— Искаме и малко вода, моля — обади се Мишката.

Жената я изгледа, излезе и миг по-късно се върна с две чаши вода.

— Благодаря — рече Пенелопа, преди отново да ги напусне.

Мишката започна да яде салатата си, направи красноречива физиономия и потърси в чинията си следа от някакви подправки. Не откри нищо такова, вдигна рамене и продължи да яде.

— Знаете ли, мисля, че не се радват на никого от нас — отбеляза тя.

— Те водят изолиран и установен живот — отвърна Лъжекостенурката. — Ние го нарушаваме.

— Но едва ли сме единствените посетители, които виждат. В края на краищата имат хотел и ресторант.

— Вероятно ги поддържат заради фермерите, посещаващи града да си купят семена и запаси, и за търговски агенти от други планети, които идват тук единствено за да изкупуват реколтите.

— Може би — съгласи се Мишката.

— Ние сме необичайна групичка — продължи извънземният. — Още повече че двамата с теб сме тежко въоръжени, а и не съобщихме предварително за пристигането си.

— Е, надявам се, че няма да са гостоприемни и спрямо другите. — Мишката се изсмя. — Може пък да умрат от глад, докато чакат да ги обслужат тук.

Като че ли по поръчка пълната жена се появи отново в трапезарията.