Читать «Гадателката» онлайн - страница 118

— Ако не харесвате обслужването тук, винаги можете да отидете при конкуренцията.

— Малко конкуренция ще ви е от полза — изстреля в отговор Мишката.

— Имаме си — ухили се старецът. — Друг пансион в другата половина на планетата. Добро упражнение за краката.

Мишката взе ключовете и тръгна по стълбите. Когато стигнаха да площадката на втория етаж, тя подаде единия на Лъжекостенурката.

— Защо не се обади? — попита ядосано тя.

— Нямаше защо — отвърна спокойно извънземният.

— Видях те как хладнокръвно застреля Главореза Янки, затова не ми обяснявай, че са те научили да си обръщаш другата буза. Защо не защити правата си?

— Гадателката не ми каза да споря.

— Ако Гадателката ти каже да скочиш от ръба на някоя скала, ти ще го направиш ли?

— Разбира се — отговори извънземният.

Мишката измърмори нещо нецензурно под носа си и влезе в нейната стая, последвана от Пенелопа. Лъжекостенурката ги проследи с поглед и после отвори своята.

В стаята на Мишката имаше две тесни легла, тоалетка с голямо огледало, люлеещ се стол, две малки изтъркани килимчета — едно между двете легла и второ пред вратата на банята. Всички стени бяха покрити с двуизмерни фотографии на стареца от рецепцията, старица на неговите години, няколко мъже и жени на средна възраст, малки деца и юноши, за които Мишката предположи, че са техните синове, дъщери и внуци.

— Няма холовидео — отбеляза Пенелопа.

— Изненадана съм, че има прозорец — Мишката въздъхна тежко. — Е, нека видим с какви удобства разполагаме все пак.

Тя спря пред банята и зачака нетърпеливо.

— Отвори се — заповяда.

Вратата остана затворена.

— Опитай с дръжката — предложи Пенелопа.

Мишката хвана дръжката на вратата и я завъртя.

— Гръм да ме убие! Знаеш ли колко отдавна не съм виждала такава врата?

Тя влезе в банята, намръщи се, когато откри, че няма сух душ, приближи се до ваната и заповяда:

— Гореща вода!

Изчака за миг, поклати невярващо глава и завъртя кранчето.

— Как живеят така тия хора? — измърмори тя.

Изкъпа се, изсуши се, облече се и се върна при Пенелопа в спалнята.

— Не мисля, че на Мариан ще й се отрази добре, ако я измия с вода — отбеляза момичето, кръстосало крака върху леглото и загледано в куклата. — Надявах се, че в банята ще има сух душ.

Мишката седна на своето легло.

— Трябва да се тревожим за по-важни неща.

— Знам — отговори сериозно Пенелопа.

— Кога ще започнат да идват?

— Скоро.

— Днес?

— Така мисля.

— Колко са?

— Днес ли? Само един кораб.

— Можеш ли да кажеш кой е на борда му?

— Не още.

— Може би Карлос и Вечното хлапе?

Пенелопа се намръщи.

— Надявам се да не са те.

— Ако все още се страхуваш от него, защо седим тук и го чакаме? — попита озадачено Мишката.

— Казах ти: не можем да бягаме повече.

— Но защо тук? Защо не спряхме да бягаме на Калиопа или на Маккалистър?

Пенелопа сви рамене.

— Просто чувствам, че трябва да спрем точно тук.

— Добре — въздъхна Мишката, — предполагам, че има някакъв смисъл в края на краищата. Повечето от корабите, които ни преследваха, изостанаха, след като напуснахме Маккалистър… Чудя се какво ще стане, ако точно сега се върнем на кораба и отново излетим. Колко от тях ще ни загубят?