Читать «Гадателката» онлайн - страница 122

— Имаме още време — отвърна Ледения. — Каквото и да решим, скоро ще бъде оспорено от дузина ловци на глави, ако не и повече. Започнем ли да се стреляме сега, ще бъдем по-малко на брой, когато се наложи да се изправим срещу тях.

— Защо да ти вярваме, Карлос? — настоя Мишката.

Той срещна погледа на малкото момиче.

— Кажи им.

— Той няма да ми направи нищо, докато не се измъкнем невредими от другите — каза Пенелопа.

— А след това? — попита Мишката.

— Не знам.

Мишката отново се обърна към Ледения.

— Карлос?

— Тя не знае, защото самият аз не знам.

— Все още се чудя дали мога да ти вярвам.

— Невъзможно е Гадателката да сгреши — намеси се спокойно извънземният и тръгна към пансиона. — Хайде да влезем вътре и там да правим плановете си. На тази улица сме прекалено лесна цел.

Ледения кимна и петимата влязоха в пансиона. Старецът седеше зад масата.

— Няма свободни стаи — съобщи им кисело той. — Всички са заети.

— Не искаме стаи — отговори Ледения.

— Не позволяваме посетители.

Ледения впери продължителен поглед в стареца.

— Напусни — проговори накрая той.

— Това е моят пансион!

— Не ме карай да повтарям.

Ледения не повиши тон, напротив, дори като че ли говореше по-меко. Но нещо в гласа му убеди стареца и той излезе през вратата, без да продума повече. В същото време Мишката почувства как Пенелопа се притиска силно към бедрото й, като че ли се опитваше да я постави като преграда между себе си и Ледения.

— Имаме малко време — обади се Ледения. — Около час, час и нещо. Къде можем да поговорим?

— Ей там е салонът — Мишката посочи към съседната стая, в която имаше огромна тухлена камина.

Влязоха вътре, а Вечното хлапе се облегна на рамката на вратата, така че да може да наблюдава празната улица. Пенелопа изчака, докато Ледения седна на един стол, и се настани колкото може по-далеч от него. Мишката се присъедини към нея, а Лъжекостенурката, като не можа да намери мебел, в която да настани огромната си гърбица, застана в един ъгъл, откъдето можеше да вижда всички.

— Е, и какво ще правим сега? — попита Мишката.

— Ще чакаме — отвърна Ледения.

— И после ще ги избием всичките — добави Вечното хлапе.

— Не питай него какво ще правим — каза кисело Ледения. — Едва се сдържа да ги вземе всички на мушка, и то съвсем сам.

— Защо не се махнем оттук, преди да пристигнат? Знам, че не можем да използваме нашия кораб, но защо да не отлетим с вашия?

— Защото Демокрацията е изпратила два бойни крайцера насам — отговори Ледения. — Няма да пристигнат до два дни тук, ала не можем да им избягаме. Нашите кораби са по-бързи, но техните носят много повече гориво — ще ни хванат веднага щом спрем да заредим на някоя планета… Единственият начин да се отървем от тях е да направим това, което вие направихте с нас — да сменим корабите и да се надяваме, че те няма да се досетят толкова бързо, колкото ние.

— А единствените кораби, които си струва да вземем, принадлежат на ловците на глави — добави Вечното хлапе.

— Значи нямаме алтернатива — обобщи Мишката, — оставаме тук и се бием.

— Има още една алтернатива — обади се Ледения.