Читать «Гадателката» онлайн - страница 121

— Дължите ми петстотин кредита, в брой — обяви тя.

— Петстотин кредита за една купа салата и една пължола? — извика Мишката.

— Ако не харесвате цената, не трябваше да ядете от храната.

— Мишке… — обади се тихо Пенелопа.

Мишката погледна към малкото момиче, после извади няколко банкноти.

— Какъв бакшиш трябва да оставим? — попита язвително.

— Не искам никакъв бакшиш от вас. Просто платете и си тръгнете.

Мишката й подаде парите.

— Ще си тръгнем, когато сме готови.

Жената я изгледа втренчено.

— Когато стрелбата започне, гледайте да не сте в моя ресторант.

— Каква стрелба?

— Не ми се правете на умни. Чухме по радиото, че дузина ловци на глави са на път за Убийствен рай. След като тук никой не е нарушил никакъв закон, лесно е да се предположи, че следват вас. — Тя замълча за миг. — Искам да се махнете от ресторанта ми. Ако имахме полиция, щях сама да ви предам.

— Вече ви казах — отвърна студено Мишката, — ще си тръгнем, когато сме готови.

Пенелопа се пресегна и сложи ръка върху нейната.

— Всичко е наред. Аз се наядох.

— Добре тогава — Мишката се изправи — нека опитаме люлката отвън.

— Вече не искам да се люлея.

— Не й позволявай да те изплаши — каза Мишката, все още ядосана.

— Не се страхувам от нея.

— Сигурна ли си, че не искаш да седнеш на люлката?

— Да.

Мишката сви рамене.

— Ами да се връщаме в стаята тогава.

Излязоха от трапезарията и заслизаха по стъпалата на верандата.

— Е, може би не е било ксенофобия в края на краищата — отбеляза Мишката.

— Може би не е било само ксенофобия — поправи я Лъжекостенурката.

Продължиха към пансиона и по средата на прашната улица, която разделяше двете сгради, Пенелопа внезапно замръзна на място.

— Какво има? — попита загрижено Мишката.

— Той е вече тук.

— Кой?

Пенелопа бе вперила поглед в точка зад лявото рамо на Мишката.

— Той! — прошепна тя.

Мишката се обърна и видя двама мъже да стоят до вратата на хотела. Единият от тях беше Вечното хлапе.

— Здравей, Мишке — поздрави другият. — Доста ни поизпотихте, докато ви настигнем.

— Здравей, Карлос — отвърна тя.

29

— Не се приближавайте — предупреди ги Лъжекостенурката.

— А ти кой си? — попита Ледения.

— Приятел съм на Гадателката. Това е всичко, което трябва да знаете.

— Значи сега тя е Гадателката?

— И аз съм на нейно разположение.

— За всеки друг в галактиката на нейно място бих казал, че има нужда от всичките си приятели и малко отгоре. Предполагам знаете, че половин дузина кораби ще се приземят тук преди падането на нощта.

— Да, но ти си този, от когото тя се страхува, така че стой далеч от нея.

— Той и с пръст няма да докосне малкото момиче — обади се Вечното хлапе и се обърна към Мишката. — Ти все още ми плащаш и предполагам, че това включва и защитата на момичето… Освен ако не искаш остатъка от парите си обратно.

— Задръж парите — вълна от облекчение заля Мишката. — Продължаваш да работиш за мен.

— Е, Ледени? — попита Вечното хлапе. — Така и не се уговорихме какво ще правим, когато ги настигнем. Мисля, че е крайно време да научим твоята позиция по въпроса.