Читать «Колекцията» онлайн - страница 55

— Майлс ще получи язва, ако види това — изкоментира Нийв. — Трябваше да й кажа, че все още е прекалено болен, за да поема светски ангажименти. Искаше да го покани на някаква официална вечеря по случай Нова година. Помислих си, че той ще се задуши.

Отново обърна на последната седмица на март и започна да си преписва имената, които Етел беше записала там.

— Поне може да ми послужи като отправна точка — рече тя. Две от имената се набиваха в очите й. Тони Мендел, редакторката на „Кънтемпъръри уомън“. Коктейлът не беше най-подходящото място да я помоли да разрови из паметта си за някоя подхвърлена от Етел забележка за вероятността да се оттегли някъде и да пише. Другото име беше Джек Кемпбъл. Очевидно договорът за книгата беше много важен за Етел. Може би беше казала на Кемпбъл за плановете си повече, отколкото той осъзнаваше.

Нийв затвори тефтерчето си и ципа на несесера.

— По-добре да изчезвам оттук — завърза червено-синия шал около врата си. Яката на палтото й беше висока и черната й коса беше хваната отзад на кок.

— Изглеждаш страхотно — отбеляза Тсе-Тсе. — Тази сутрин в асансьора чух мъжа от 11-С да пита коя си.

Нийв сложи ръкавиците си.

— Предполагам, че е приличал на принц Велиънт22.

Тсе-Тсе се изкиска.

— Някъде между четиридесетте и смъртта. Развалина. Ти би му подхождала като на свинче звънче.

— Твой е. Добре, ако Етел се появи или пък любящият племенник се прибере по-рано, знаеш какво да кажеш. Направи нещо с кухненските шкафчета, измий чашите на горните рафтове. Прави се на заета, но си дръж очите отворени — Нийв погледна пощата. — Разгледай това. Може би Етел е получила писмо, което я е накарало да промени решението си. Божичко, чувствам се като абсолютен любопитко, но трябва да го направим. И двете знаем, че има нещо странно и все пак не можем до безкрайност да влизаме и излизаме оттук.

Тръгвайки към вратата, Нийв се огледа.

— Наистина успяваш да направиш това място обитаемо — каза тя. — То донякъде ми напомня за Етел. Тук обикновено забелязваш единствено външния безпорядък и от него ти призлява. Етел винаги се държи толкова лекомислено, че забравяш колко е умна.

Стената с безбройните изрезки на Етел от пресата беше до вратата. С ръка на дръжката, Нийв ги разгледа внимателно. На повечето от снимките Етел изглеждаше така, сякаш я бяха снимали по средата на някое изречение. Устата й обикновено беше леко отворена, очите й излъчваха енергия, а мускулите на лицето й очевидно бяха в движение.

Една снимка привлече вниманието на Нийв. Изражението й беше спокойно, устата затворена, очите — тъжни. Какво й беше доверила Етел веднъж? Родена съм на Свети Валентин23. Лесно за запомняне, нали? Но знаеш ли колко години са минали, откакто някой ми е изпращал картичка или си е направил труда да ми се обади? Накрая сама си пея „Честит рожден ден“.

Нийв бе решила да изпрати цветя на Етел на следващия Свети Валентин и да я покани на обяд, но тази седмица беше на ски във Вейл. Съжалявам, Етел, помисли си. Наистина съжалявам.