Читать «Колекцията» онлайн - страница 42

Изгони от мислите си последния им разговор, когато тя поиска той да й свърши някаква работа в петък и му каза да не очаква възнаграждение.

— Последвах съвета ти — рече тя, — и си записвам какво харча.

Той се беше втурнал насам, сигурен в способността си да я умилостиви със сладки приказки, знаейки, че ако го изостави, няма да има на кого да заповядва…

Когато кафето стана готово, Дъг си сипа чаша, върна се в спалнята и се облече. Докато завързваше вратовръзката си, се огледа критично в огледалото. Изглеждаше добре. Посещенията при козметик, където плащаше с парите, които задигаше от Етел, бяха изчистили кожата му. Също така си беше намерил и приличен фризьор. Двата костюма, които си беше купил наскоро, му седяха така, както трябва. Новото момиче, което работеше на рецепцията в „Космик“, го гледаше с възхищение. Беше й дал да разбере, че се занимава с тази загубена работа, защото пише пиеса. Тя знаеше името на Етел.

— И ти също си писател — беше изрекла с възхищение. Нямаше нищо против да доведе Линда тук. Но трябваше да бъде предпазлив, поне за известно време…

Докато пиеше втората чаша кафе, Дъг методично разгледа документите по бюрото на Етел. Имаше една папка с твърди корици, на която пишеше „Важно“. Докато я прелистваше, лицето му пребледня. Тази дърта вятърна мелница имаше ценни книжа! Имаше и имот във Флорида! Имаше и застраховка за един милион!

В последното отделение на папката имаше копие на завещанието й. Не можа да повярва на очите си, когато го прочете.

Всичко. Всеки цент, който тя притежаваше, бе завещан на него. А тя имаше много.

Щеше да закъснее за работа, но нямаше значение. Дъг върна дрехите си отново върху дивана, оправи внимателно леглото, изхвърли пепелника, сгъна един юрган, възглавница и чаршафи на дивана, уж че е спал там, и написа бележка:

„Скъпа лельо Етел. Предполагам, че си заминала на едно от неочакваните си пътувания. Знам, че няма да имаш нищо против да обитавам дивана, докато новият ми апартамент не стане готов. Надявам се, че си се забавлявала добре.

Твой любящ племенник: Дъг“

Това урежда естеството на връзката ни, помисли си той, докато поздравяваше снимката на Етел на стената до външната врата на апартамента.

В три часа в сряда следобед Нийв остави съобщение на телефонния секретар на Тсе-Тсе. След час Тсе-Тсе й се обади.

— Нийв, току-що имахме генерална репетиция. Мисля, че пиесата е страхотна — каза възторжено тя. — Аз само поднасям пуйката и казвам „Да“, но човек никога не знае. Джоузеф Пап може да е сред публиката.

— Така или иначе ще си звезда — каза Нийв и наистина го мислеше. — Не мога да дочакам момента, когато ще се фукам: „Познавах я, когато…“. Тсе-Тсе, трябва отново да отида в апартамента на Етел. Ключът още ли е у теб?

— Никой ли няма вести от нея? — веселостта изчезна от гласа на Тсе-Тсе. — Нийв, в тази работа има нещо зловещо. Този неин откачен племенник. Спи в леглото й и пуши в стаята й. Или не очаква тя да се върне, или не му пука дали няма да му издърпа ухото.

Нийв стана. Изведнъж се почувства заклещена зад бюрото си, а разхвърляните из кабинета й мостри на рокли, чанти, бижута и обувки й се сториха страшно маловажни. Беше се преоблякла в костюм от две части на един от новите си дизайнери — бледосив, вълнен, със сребрист колан, който падаше върху ханша й. Подобната на лале пола едва докосваше коленете й. Около врата й беше завързан копринен шал в сиво, сребристо и прасковено. Две клиентки си бяха поръчали тоалета, като я видяха облечена с него на търговския етаж.